Саундтрак: Разлика между версии

 

== Основни положения ==

 

Терминът саундтрак навлиза в общественото съзнание с появата на така наречените „саундтрак албуми” в началото на 1950те. Първоначално използвани от филмовите компании като промоционален способ за новите филми, тези комерсиално достъпни албуми са именувани и рекламирани като „музика от оригиналния саундтрак на игралния филм”. Това определение много скоро бива скъсено до „оригинален саундтрак към игрален филм”. По-конкретно такива записи включват изключително и само музикалният запис, защото се състоят само от самата музика, а не от съставния запис, който влючва звуковите ефекти и диалозите.

Съкращението OST най-често се използва за музикалния саундтрак на физически звуков носител (най-често [[CD]]) и реално означава Original Soundtrack или Оригинален Саундтрак (поради, което и допустимото използване на ОСТ). Също така OST може да се използва и за да разграничи оригиналната музика във филма от преработената или кавърирана музика, която е издадена като самостоен продукт. Саундтраковете не се препокриват със записите от [[мюзикъл]]и или колективни музикални изпълнения на актьорите от един филм.

 

 

Въпреки, че саундтракът е част от понятието филмова музика двата термина не се препокриват, защото саундтракът реално погледнато е музиката от филма, но в никакъв случай не е филмовата музика, която е специално създадена за този кино продукт. Саундтраците много често включват музика, която не е включена във филма, а по-скоро има за цел да създаде настроение в слушателя след като се е запознал с екранното представяне. В такива случаи може да приемаме оригиналната музика от игрален филм като самостоен аудио продукт, които е обвързан с филма единствено чрез името без реално да осъществява връзката видяно – чуто. Понякога саундтраците включват откъси от филмовата музика, най-често тази, която е използвана в запомнящите се моменти във филма. С навлизането на звука в киното започват да се пишат филмови песни, които почти винаги спадат към филмовата музика, защото те се създават специално за драматургичен ефект. Хенри Манчини, който печели награда [[Еми]] и две награди [[Грами]] за саундтрака към филма „Питър Гън”, е първият филмов композитор, чиято песен от филм успява да се превърне в комерсиален музикален хит.

В саундтрака като музикален жанр има три основни направления:

#Музика от мюзикъл, която включва песни от оригиналното произведение

#Песни на множество изпълнители, които в повечето случаи не са записани специално за филма

 

 

Някои саундтраци към филми достигат култов статус, понякога надхвърляйки успеха на самата кинопродукция. Най-продаваният саундтрак на всички времена е оригиналната музика към сагата „[[Междузвездни войни]]”, която е композирана от [[Джон Уилямс]]. Дисковете са многократно преиздавани, а на някои други филми отдавна изкупени и превърнали се в колекционерски ценности. В някои по-редки случаи освен музикалните откъси на дискове се издават и цели диалози от филма. Тези издания не се считат за оригинални саундтраци, а по-скоро за аудио продукт съпътстващ филма и предназначен за най-големите фенове. Примери за такова издание са двойното издание към филма „Кой се страхува от Вирджиния Улф?” на [[Майк Никълс]] и комплектът към филма на [[Франко Зефирели]] „Ромео и Жулиета”.