Джеймс Уотсън: Разлика между версии

}}

 

 

Роден е на [[6 април]] [[1928]] г. в [[Чикаго]]. Тъй като е надарено дете, още на 15 години постъпва в Чикагския университет, който завършва през 1947 г. През 1950 г. защитава дисертация в Университета в [[Индиана]] под ръководството на [[Салвадор Лурия]]. След защитата на дисертацията си заминава да специализира в [[Копенхаген]] при биохимика [[Херман Калкар]], но през 1951 г. се премества в Кавендишката лаборатория на [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]], където по това време работи [[Франсис Крик]]. Между тях двамата се завързва много плодотворно сътрудничество. Важна роля за откритието им изиграват и ренгеноструктурните [[кристалография|кристалографски]] изследвания на [[Морис Уилкинс]] и [[Розалинд Френклин]] от [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж Лондон]]. След известен период на лутания и неуспехи (описани увлекателно в книгата на Уотсън "Двойната спирала"), в началото на 1953 г. те представят своя двойно-верижен модел на структурата на [[ДНК]] (публикуван в сп. "[[Нейчър]]" на [[25 април]]), който след това е потвърден експериментално от много учени. За това откритие Уотсън, Крик и Уилкинс получават [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда]] за [[1962]] г. (Френклин умира през 1958 г.)