|
През 1993 година Карл Маламуд създава първата радиостанция в Интернет, наречена от него Internet Talk Radio.
БЪЛГАРСКИ РАДИОПРИЕМНИЦИ “ТУЛАН” (“TULAN”)
Първата българска фабрика за производство на радиоприемници “Тулан” е основана през 1927 година в гр.Бургас, защото едва тогава е бил излязал законът,с който най-после се разрешавало в България да има радиопромишленост.
Фабриката била регистрирана в търговския регистър на областния съд в Бургас под номер 1346/1927 г.
Когато инж.Светозар Матеев Пренеров завършил с отличие образованието си във Франция ,през 1925 година , предложили му да участва в проектa на “Филипс” за започване на производство на радиоапарати в Холандия.
Младият човек отхвърлил примамливото предложение и решил,че ще строи радиопарати в родината си България.
Първият радиоапарат на холанците се появил на пазаря през 1929 г., две години след “Тулан”.
Всъщност първият български радиопарат се е появил на бял свят още през 1925 г.Заради тогавашното законодателство в България инж.Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не индустриално предприятие ,а само …занаятчийска работилница.Сложил й странното за онова време име “Електрон”! И започнал производството на радиопарати под името “Универсал”,със скала,на която била нарисувана картата на България.Когато най-после, през 1927 г., била регистрирана фабрика “Тулан” моделите вече носели името “Тулан”. Последователно започнали да излизат на пазаря висококачествени суперхетеродинни серии, включващи модели, в класовете, от първо и второ поколение, “Камер”, “Класик”, ”Комфорт” ,“Пиколо”,”Виола”,”Турист” и други, в батериен и мрежов вариант на захранване.
Всички радиопарати,с наименуванията”Универсал”и “Тулан”, са оригинални продукти на българската фабрика.
Повечето от запазените досега модели са предимно произведени след 1930 -1935 година.
Заблуда е, че “Тулан”-“Комфорт” , модел 460 ,560 и 660, 1936-1941 г., е бил направен по лиценз на “Блаупункт 4w77”,който се е появил само през 1937 г.При това единствен без емблематичната синя точка върху скалата му и със име , което не е написано с фирмения шрифт на “Блаупункт” , а с шрифта на “Тулан”.Тези модели на ”Тулан” и “Блаупункт” нямат нищо общо, като схема и като фабрична изработка, освен прилика във външния вид. Дясната част на дизайна на кутията на“Тулан”-“Конфорт”, където е разположен високоговорителят, е различен. При това дизайнът на “Тулан” е по добър, защото ….това е оригиналът!
“Тулан” успешно поддръжа този стил на дизайн в различни варианти / например “Тулан” – “Камер”,модел 640,1936- 1937 г., модел 650-1939-1941, “Тулан” – “Класик”,модели 7, 630, 1936-1938 г./ продължително време с цел да наложи името си и чрез едно приятно, дълго присъстващо на пазаря и запомнящо се определено “радиолице”.
“Тулан” не напускал прибързано този дизайн и защото той осигурявал много добра акустика,тон и тембър. Обработката на дървото била специално решение на “Тулан”.Бакелитът бил недопустим! Пренеров считал, че една постигната добра дървена кутия , на вид,акустика,тон и тембър, не бива току-така да се изоставя заради търговията и модата.Тя трябва така да е направена и така да изглежда,че да е силно актуална за продължително време, защото е продукт на дългогодишен изследователски и експериментален труд, както цигулката.Трябва време,за да я замести друга дървена кутия.Вътрешностите на кутията,напротив, трябвало да се сменят бързо, защото просто всеки следващ ден, раждал ново инженерно и конструктивно решение,принципи, материали и елементи от все по-авангардни поколения.
С различен радиофоничен дизайн са суперхетеродинните модели 220 ,240,320,340 и малките 141,145,147,които са произвеждани между 1934-1941 г.
Радиоапаратите “Тулан” били евтини и стабилни,с прецизна селективност и комфортен тон, с много оригинални, патентни решения в тях, които му давали значителни предимства в конкуренната среда на радиопазаря. И със странен начин за продажба: купувачите плащали цената му едва след четири месечна пробна експлоатация у дома или в учреждението, след като се уверят ,че са купили нещо добро! От 1931 година до 1941 година в гаранционен срок са върнати за поправка само 6 броя радиопарати и то поради неправилна експлоатация. Били заменени веднага с нови.
Освен това “Тулан” е печелил държавни и обществени поръчки в България, на пощите,на железниците, на общините, на отбраната,на учителите…..Журито седяло пред завеса зад която били наредени апаратите за конкурса.Журито не знаело реда на подреждането.Дори то постоянно се променяло.Техници зад завесата последователно пускали от конкурсните апарати станции с говор и музика от възможно най-далечни разстояния. Журито е слушало тона, преценявало селективността и класирала чутото. Отделна група от инженери оценявала схемите на хартия и изпълнението им на шасита, за да установят качеството на конструирането и изработката.По тях не трябвало да се чете марката на приемника.Акустици оценявали акустиката на кутиите.
На тези конкурси,например през 1937 (Протоколно решение от 10 юли 1937 г.) и 1939 г (Протоколно Решение №35 от 31.І.1939 г) “Тулан” е победил такива марки като “Оптальове”, ”Радио Менде”, ”Кьортинг”, ”Телефункен”, ”Саксен-Верке”, “Олимпия”, американския “Пилот” и др.
Всички части, освен радиолампите, са били произвеждани във фабрика “Тулан”.По фирмени и патентни съображения някой носят самостоятелни марки. Инж.Пренеров в партньорство с колеги от стъкларската промишленост в България, дори е бил в състояние да пусне и производство на радиолампи, но условията, които настъпили след 1933 година в Европа попречили на вноса на специфични суровини, които са необходими за производството на стъклото и съставните елементи на лампите.
Още от тогава той упорито се е занимавал и с теоретични и практически изследвания отнасящи се до идващото транзисторно време.
Предизвикан от епохалния телевизионен напредък в САЩ още преди Втората световна война, инж.Пренеров създал лабораторно и телевизионен предавател и телевизионен приемник, които били иззети през 1944 г. от новата политическа власт в България, и отнесени незнайно къде. Възнамерявал след края на Втората световна война да се изравни с американците и в производството на телевизионни приемници.
След 1944 година,с кабелите произведени във фабрика” Тулан” е възстановена значителна част от електрическата мрежа на София, която е била тотално засегната по време на бомбардировките през Втората световна война.
”ТУЛАН” е абривиатура. Означава девиза на инж.Пренеров и братята му Веселин и Иван: ”Трудолюбието и упоритостта лансират активност и напредък”.
Верен съратник на инж.Пренеров е бил и англичанинът инж.Чарлз, случайно озовал се в Бургас около 1935 година и останал в България единствено заради фабрика “Тулан”.
”Тулан” и Бургас създали първите специалисти в България, мъже и жени, които всеотдайно са проправяли проспериращия път на българската радиопромишленост.
Освен радиопарати и проводници фабрика “Тулан” е произвеждала различни електрически машини и съоръжения за промишлеността и енергетиката ,изграждал е електропреносни мрежи и различни битови,инсудтриални и узрежденски електрически исталации.
Фабрика “Тулан” е била закрита след политическата промяна в България през 1944 г.
Инж.Светозар Пренеров починал на 52 годишна възраст, съкрушен от ударите, които политическия режим несправедливо му е нанесъл тогава.
За фабрика “Тулан” и нейния създател, има отредено достойно място в двутомната “История на българското радио” на проф.В.Димитров.
==Класификация на радиоприемниците по различни признаци==
| 