Cursus honorum: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: da:Cursus honorum
м Grammar: 2;
Ред 7:
* Последователността на заеманите магистратури е:
** [[Военен трибун]]. Първата степен от кариерата на римския политик, даваща му възможност да командва [[легион]]и и да изпълнява други задължения на военна служба.
** [[Квестор]]. Първата заявка за политика за блестяща кариера. Общият възрастов ценз е бил 30г30 г., за патриции (до реформите на Сула) - — 28 г. Всички магистратури над тази давали право да се носи тога, обточена с пурпурен цвят. (''toga praetexta'').
** [[Едил]]. Обикновено заемана от бивши квестори. Ежегодно се избирали по 2 едила. От четирите едила двама били курулни (избирали се от патрициите). Възрастов ценз — 36 години.
** [[Претор]]. Една от ключовите магистратури, свеждаща се до изпълняване на съдебно-прокурорски функции. Възрастов ценз — 39 г.. Количеството на преторите в Рим расте с течение на времето. С най-голяма почит се ползвали градския претор (''praetor urbanus'') и претора за чужденците (''praetor peregrinus''), чиито решения имали висша сила.
** [[Консул]]. Връх в кариерата на всеки римски политик. Консулът имал право да отменя решенията на градския претор, имал на свое разпореждане 2 легиона и председателствал в Сената. Възрастовият ценз е бил 42 г. за плебеите и 40г40 г. за патрициите. Консулите били по 2 на година и са имали правото да налагат вето на решенията си един на друг. Консулите били съпровождани от 12 [[ликтор]]а.
** [[Проконсул]] и [[пропретор]]. През следващата година, след изпълнение на задълженията на консула или претор, политика се отправял да управлява една от провинции и да командва разквартированите там войски. При това той е съпровождал от същото число ликтори, както и при изпълнение на магистратурата в Рим. Решенията на проконсула и пропретора са можели да бъдат отменени от действащите през тази година консули и претори.
** [[Цензор]]. Заключителната степен в ''cursus honorum''. За разлика от останалите магистратури, срокът за изпълнение на цензорските пълномощия е половин година. Цензорите се избирали веднъж на 5 години. Следели за чистите нрави и да можели да влияят на персоналния състав на Сената. Заемането на тази длъжност се считало за голяма чест, въпреки че цензора нямал властни пълномощия и като следствие от това не е бил съпроводен от ликтори.