|
През 1993 година Карл Маламуд създава първата радиостанция в Интернет, наречена от него Internet Talk Radio.
РАДИОПРИЕМНИЦИ “ТУЛАН” (“TULAN”)
Първата българска фабрика за производство на радиоприемници “Тулан” е основана през 1927 година в гр.Бургас, защото едва тогава е бил излязал законът,с който най-после се разрешавало в България да има радиопромишленост.
Фабриката била регистрирана в търговския регистър на областния съд в Бургас под номер 1346/1927 г.
Когато инж.Светозар Матеев Пренеров завършил с отличие образованието си във Франция ,през 1925 година , предложили му да участва в проектa на “Филипс” за започване на производство на радиоапарати в Холандия.
Младият човек отхвърлил примамливото предложение и решил,че ще строи радиопарати в родината си България. Първият радиоапарат на холанците се появил на пазаря през 1929 г., две години след “Тулан”
Всъщност първият български радиопарат се е появил на бял свят още през 1925 г.Заради тогавашното законодателство в България инж.Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не индустриално предприятие ,а само …занаятчийска работилница.Сложил й странното за онова време име “Електрон”! И започнал производството на радиопарати под името “Универсал”,със скала,на която била нарисувана картата на България.Когато най-после, през 1927 г., била регистрирана фабрика “Тулан” моделите вече носели името “Тулан”. Последователно започнали да излизат на пазаря висококачествени суперхетеродинни серии, включващи модели, в класовете, от първо и второ поколение, “Камер”, “Класик”, ”Комфорт” ,“Пиколо”,”Виола”,”Турист” и други, в батериен и мрежов вариант на захранване.
Всички радиопарати,с наименуванията”Универсал”и “Тулан”, са оригинални продукти на българската фабрика.
Повечето от запазените досега модели са предимно произведени след 1930 -1935 година.
Заблуда е, че “Тулан”-“Комфорт” , модел 460 ,560 и 660, 1936-1941 г., е бил направен по лиценз на “Блаупункт 4w77”,който се е появил само през 1937 г.При това единствен без емблематичната синя точка върху скалата му и със име , което не е написано с фирмения шрифт на “Блаупункт” , а с шрифта на “Тулан”.Тези модели на ”Тулан” и “Блаупункт” нямат нищо общо, като схема и като фабрична изработка, освен прилика във външния вид. Дясната част на дизайна на кутията на“Тулан”-“Конфорт”, където е разположен високоговорителят, е различен. При това дизайнът на “Тулан” е по добър, защото ….това е оригиналът!
“Тулан” успешно поддръжа този стил на дизайн в различни варианти / например “Тулан” – “Камер”,модел 640,1936- 1937 г., модел 650-1939-1941, “Тулан” – “Класик”,модели 7, 630, 1936-1938 г./ продължително време с цел да наложи името си и чрез едно приятно, дълго присъстващо на пазаря и запомнящо се определено “радиолице”.
“Тулан” не напускал прибързано този дизайн и защото той осигурявал много добра акустика,тон и тембър. Обработката на дървото била специално решение на “Тулан”.Бакелитът бил недопустим! Пренеров считал, че една постигната добра дървена кутия , на вид,акустика,тон и тембър, не бива току-така да се изоставя заради търговията и модата.Тя трябва така да е направена и така да изглежда,че да е силно актуална за продължително време, защото е продукт на дългогодишен изследователски и експериментален труд, както цигулката.Трябва време,за да я замести друга дървена кутия.Вътрешностите на кутията,напротив, трябвало да се сменят бързо, защото просто всеки следващ ден, раждал ново инженерно и конструктивно решение,принципи, материали и елементи от все по-авангардни поколения.
С друг радиофоничен дизайн са суперхетеродинните модели 220 ,240,320,340 и малките 141,145,147,които са произвеждани между 1934-1941 г.
Радиоапаратите “Тулан” били евтини и стабилни,с прецизна селективност и комфортен тон, с много оригинални, патентни решения в тях, които му давали значителни предимства в конкуренната среда на радиопазаря. И със странен начин за продажба: купувачите плащали цената му едва след четири месечна пробна експлоатация у дома или в учреждението, след като се уверят ,че са купили нещо добро! От 1931 година до 1941 година в гаранционен срок са върнати за поправка само 6 броя радиопарати и то поради неправилна експлоатация. Били заменени веднага с нови.
Освен това “Тулан” е печелил държавни и обществени поръчки, на пощите,на железниците, на общините, на отбраната,на учителите…..Журито седяло пред завеса зад която били наредени апаратите за конкурса.Журито не знаело реда на подреждането.Дори то постоянно се променяло.Техници зад завесата последователно пускали от конкурсните апарати станции с говор и музика от възможно най-далечни разстояния. Журито е слушало тона, преценявало селективността и класирала чутото. Отделна група от инженери оценявала схемите на хартия и изпълнението им на шасита, за да установят качеството на конструирането и изработката.По тях не трябвало да се чете марката на приемника.
На тези конкурси,например през 1937 (Протокол от 10 юли 1937 г.) и 1939 г. “Протокол №3, от 31.І.1939 г.)“Тулан” е победил такива марки като “Оптальове”, ”Радио Менде”, ”Кьортинг”, ”Телефункен”, ”Саксен-Верке”, “Олимпия”, американския “Пилот” и др.
Всички части, освен радиолампите, са били произвеждани във фабрика “Тулан”.По фирмени и патентни съображения някой носят самостоятелни марки. Инж.Пренеров в партньорство с колеги от стъкларската промишленост в България, дори е бил в състояние да пусне и производство на радиолампи, но условията, които настъпили след 1933 година в Европа попречили на вноса на специфични суровини, които са необходими за производството на стъклото и съставните елементи на лампите.
Още от тогава той упорито се е занимавал и с теоретични и практически изследвания отнасящи се до идващото транзисторно време.
Предизвикан от епохалния телевизионен напредък в САЩ още преди Втората световна война, инж.Пренеров създал лабораторно и телевизионен предавател и телевизионен приемник, които били иззети през 1944 г. от новата политическа власт в България, и отнесени незнайно къде. Възнамерявал след края на Втората световна война да се изравни с американците и в производството на телевизионни приемници.
След 1944 година,с кабелите произведени във фабрика” Тулан” е възстановена значителна част от електрическата мрежа на София, която е била тотално засегната по време на бомбардировките през Втората световна война.
”ТУЛАН” е абривиатура. Означава девиза на инж.Пренеров и братята му Веселин и Иван: ”Трудолюбието и упоритостта лансират активност и напредък”.
Верен съратник на инж.Пренеров е бил и англичанинът инж.Чарлз, случайно озовал се в Бургас около 1935 година и останал в България единствено заради фабрика “Тулан” и приятеля си Светозар.
”Тулан” и Бургас създали първите специалисти в България, мъже и жени, които всеотдайно са проправяли проспериращия път на българската радиопромишленост.
Освен радиопарати и проводници фабрика “Тулан” е произвеждала различни електрически машини и съоръжения за промишлеността и енергетиката, изграждала е електропреносни мрежи и електрически инсталации за индустрията ,учрежденията и бита.
Фабрика “Тулан” е била националицирана след политическата промяна в България през 1944 г.
Инж.Светозар Пренеров починал на 52 годишна възраст, съкрушен от ударите, които политическия режим несправедливо му е нанесъл тогава.
За фабрика “Тулан” и нейния създател, има отредено достойно място в двутомната “История на българското радио” на проф.В.Димитров.
==Класификация на радиоприемниците по различни признаци==
|
