Радиоприемник: Разлика между версии

Когато инж.Светозар Матеев Пренеров завършил с отличие образованието си във Франция ,през 1925 година , предложили му да участва в проектa на “Филипс” за започване на производство на радиоапарати в Холандия.

Младият човек отхвърлил примамливото предложение и решил,че ще строи радиопарати в родината си България.

Всъщност първият български радиопарат се е появил на бял свят още през 1925 г.Заради тогавашното законодателство в България инж.Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не индустриално предприятие ,а само …занаятчийска работилница.Сложил й странното за онова време име “Електрон”! И започнал производството на радиопарати под името “Универсал”,със скала,на която била нарисувана картата на България.Когато най-после, през 1927 г., била регистрирана фабрика “Тулан” моделите вече носели името “Тулан”. Последователно започнали да излизат на пазаря висококачествени суперхетеродинни серии, включващи модели, в класовете, от първо и второ поколение, “Камер”, “Класик”, ”Комфорт” ,“Пиколо”,”Виола”,”Турист” и други, в батериен и мрежов вариант на захранване.

Повечето от запазените досега модели са предимно произведени след 1930 -1935 година.

Заблуда е, че “Тулан”-“Комфорт” , модел 460 ,560 и 660, 1936-1941 г., е бил направен по лиценз на “Блаупункт 4w77”,който се е появил само през 1937 г.При това единствен без емблематичната синя точка върху скалата му и със име , което не е написано с фирмения шрифт на “Блаупункт” , а с шрифта на “Тулан”.Тези модели на ”Тулан” и “Блаупункт” нямат нищо общо, като схема и като фабрична изработка, освен прилика във външния вид. Дясната част на дизайна на кутията на“Тулан”-“Конфорт”, където е разположен високоговорителят, е различен. При това дизайнът на “Тулан” е по добър, защото ….това е оригиналът!

“Тулан” не напускал прибързано този дизайн и защото той осигурявал много добра акустика,тон и тембър. Обработката на дървото била специално решение на “Тулан”.Бакелитът бил недопустим! Пренеров считал, че една постигната добра дървена кутия , на вид,акустика,тон и тембър, не бива току-така да се изоставя заради търговията и модата.Тя трябва така да е направена и така да изглежда,че да е силно актуална за продължително време, защото е продукт на дългогодишен изследователски и експериментален труд, както цигулката.Трябва време,за да я замести друга дървена кутия.Вътрешностите на кутията,напротив, трябвало да се сменят бързо, защото просто всеки следващ ден, раждал ново инженерно и конструктивно решение,принципи, материали и елементи от все по-авангардни поколения.

С друг радиофоничен дизайн са суперхетеродинните модели 220 ,240,320,340 и малките 141,145,147,които са произвеждани между 1934-1941 г.

Освен това “Тулан” е печелил държавни и обществени поръчки, на пощите,на железниците, на общините, на отбраната,на учителите…..Журито седяло пред завеса зад която били наредени апаратите за конкурса.Журито не знаело реда на подреждането.Дори то постоянно се променяло.Техници зад завесата последователно пускали от конкурсните апарати станции с говор и музика от възможно най-далечни разстояния. Журито е слушало тона, преценявало селективността и класирала чутото. Отделна група от инженери оценявала схемите на хартия и изпълнението им на шасита, за да установят качеството на конструирането и изработката.По тях не трябвало да се чете марката на приемника.

На тези конкурси,например през 1937 (Протокол от 10 юли 1937 г.) и 1939 г. “Протокол №3, от 31.І.1939 г.)“Тулан” е победил такива марки като “Оптальове”, ”Радио Менде”, ”Кьортинг”, ”Телефункен”, ”Саксен-Верке”, “Олимпия”, американския “Пилот” и др.