Уикипедия

Графема: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Avitohol (беседа | приноси)
361 редакции
Редакция без резюме
Avitohol (беседа | приноси)
361 редакции
мРедакция без резюме
Ред 5:
 
====Съдържание на графемата в азбуките====
ВДори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случай. Например в българската азбука се наблюдава другоявлението явление[[дифония (наричано ''дифония''езикознание)|дифония]]: една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите ''щ'', ''ю'' и ''я'' имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението ''[[афония'' (езикознание)|афония]] пък се е проявявало в стария български правопис - графемите ''ъ'' и ''ь'' не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича [[монофония (езикознание)|монофония]].▼
Въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука, последователността от три букви (''триграмата'') ''sch'' се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви.▼
 
Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за [[монография (езикознание)|монография]] (един звук е представян от една графема), [[диграфия (езикознание)|диграфия]] (един звук може да бъде изобразен посредством две графеми), [[триграфия (езикознание)|триграфия]] (посредством три графеми) и [[полиграфия (езикознание)|полиграфия]] (когато повече от три графеми могат да изобразят даден звук).
▲В българската азбука се наблюдава друго явление (наричано ''дифония''): една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите ''щ'', ''ю'' и ''я'' имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението ''афония'' пък се е проявявало в стария български правопис - графемите ''ъ'' и ''ь'' не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век.
 
==Изобразяване на графемата==
Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени ''[[алографи'']]. Например буквата ''я'', напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата ''я''. КонкретнотоВсяко конкретно изобразяване на графематаграфема се нарича [[глиф]].
 
====Изобразяване на графемата в азбуките====
▲ВъпрекиПонятията графема и [[буква]] не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука, последователността от три букви (''триграмата'') ''sch'' се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като [[монограма (езикознание)|монограма]], [[диграма (езикознание)|диграма]], [[триграма (езикознание)|триграма]] или [[тетраграма (езикознание)|тетраграма]]. Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема.
 
==Вижте също==
Line 17 ⟶ 20:
* [[Фонема]]
 
==Източници==
==Библиография==
* Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), ''Увод в езикознанието''. София: Наука и изкуство
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Графема“.