Тетраграма (езикознание)

Тетраграма е понятие, свързано със съотношението между графема и буква в звуковите писмености, каквато например е българската азбука. Да се определи дадена графема като тетраграма означава, че тази е съставена от четири букви.

Примери

Тетраграмите са рядко срещано явление и са крайният случай, т.е. няма позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за представяне на една графема. Пример за тетраграма е немското tsch, четящо се като звука [ч].

Вижте също

• Монограма
• Диграма
• Триграма

Източници

• Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство