Музикална семиология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Виж още: кат |
м Grammar: 1; |
||
Ред 7:
Пишещи върху музикалната семиология включват Кофи Агаву (върху топическата теория, шенкериански анализ), Робърт Хейтън (върху топики, жестове), Реймънд Монел (топики, музикално значение), Жан-Жак Натизе (върху интроспективния таксономичен анализ и етномузикалните приложения), Антъни Нюкамб (върху наративността), Ейро Тарасти (като цяло смятан за основател на музикалната семиотика)
Знаци, значения в музиката се случват основно върху конотациите на звуците и чрез социалните конструкции, присвояването и уголемяването на определени значения, свързани с тези конотации. Работата на Филип Таг (Десет малки звука, Фернандо флейтата) предлага един от най-пълните и систематични анализи на връзката между музикални структури и конотации в западната и специално популярната, телевизионната и филмовата музика. Работата на Леонард Маер в Стил и музика теоретизира връзката между идеологии и музикални структури и феномените на стиловата промяна и фокусира върху ромнатицма, като предметно
== Източници ==
| |||