Червени бригади: Разлика между версии

През Декември 1971г1971 г. ограбват 800 хиляди лири от магазин „Коин“, а след това 14 милиона лири от от банка „Сан Просперо“ в Реджо Емилия. През 1972г1972 г. осъществяват първото си отвличане на ръководител от фабрика за да допълнят финансите си. През първите 2 години събират бойни отряди и изграждат организационна структура. След това започват бойните действия. Организацията рязко се отличава от другите леви групи в Италия със своята организираност и безкомпромистност. Това ги прави много опасни противници за властите в Италия.

Приз Септември 1974 основателите на организацията Ренато Курцио и Алберто Франчесини са арестувани и осъдени на 18 години затвор, в последствиевпоследствие Ренато Курцио е освободен от въораженвъоръжен отряд на организацията, воден от жена му Мара Кажол, в последствиевпоследствие обаче е арестуван отново.

В последствиеВпоследствие водач на организацията става Марио Морети. След претърпените удари от полицията, организацията се прегрупира идеологически и организационно. Според техен манифест от 1975г1975 г. целите и са „концентричен удар в сърцето на държавата, защото държавата е смес от международни корпораций“

Създава се „Стратегическо ръководсто“ чийто членове са както нелегални, така и хора водещи нормален живот. По това време се счита, че броят на членовете на организацията е около 500 души. През 1976г1976 г. терорът срещу полицай и магистрати се засилва значително с цел да се попречи на започналите вече разследвания. Същата година е убит прокурорът на Генуа Франческо Коку. Заради медийната кампания срещу организацията на 11.06.1976. е убит

През 1977-1978г1978 г. бригадите обсъждат въпроса за преход от „демонстративни действия“ към "постоянни акций и „раз-

ширение на кръга от зели“. Преценявайки, че са достатачно подготвени като организация и ресурси бригадите преминават към преки, постоянни атаки над представители на държавната власт. До 1980г1980 г. в Италия са убити 15 прокурори и съдий. Световна популярност обаче добиват през 1978г1978 г. с най-голямата си акция-отвличането и убийството на министар-председателя на държавата и лидер на Христян-демократическата партия Алдо Моро.

На 16.03.1978г1978 г. преоблечени като пилоти членове на организацията убиват 5-та охранители на Моро и го отвличат като го държат в плен 55 дни, като се опитват да започнат преговори с правителството. Въпреки отчаяните писма, който Моро изпраща до семейството си, до различни медий, дори и до папата, никой не взема мерки.

През следващата година организацията извършва рекорден брой акций -2150. Убит е Гуидо Роса, лидер на профсъюз, който се обявява против дейностадейността на организацията. Плоцицита и спец.службите се активизират и значителен брой членове на организацията са задържани. През 1984г1984 г. е убит генерал Лемонт Хънт, директор на многонационалните сили в Синайският полуостров.

През 1986г1986 г. организацията се разделя на две — „Червени Бригади-Комунистически бойни ядра“ и „Червени бригади -Съюз на бойците комунисти“ През 1986г1986 г. е убит сенатор Роберто Руфили. След масови арести същата година се смята, че организацията се е разпаднала.

На 19 Март 2002г2002 г. е убит политика на Северната лига на Берлоскони Марко Биарджи, автор на правителствените планове за промяна на законодателството, което да позволи по-лесно уволняване и наемане на работници.