Et tu, Brute?: Разлика между версии

'''"И ти ли, Бруте?"''' ({{lang-la|Et tu, Brute?}}) са според легендите[[легенда|легенди]]те последните думи на [[диктатор]]а [[Юлий Цезар]], обръщение към неговия убиец [[Марк Юний Брут]]. В по-ново време "И ти ли, Бруте?" се използва в случаи, когато говорещия счита, че е предаден.

По време на мартенските [[иди]] ([[15 март]]) [[44 пр.н.е.]] заговорниците, начело с Брут и [[Гай Касий Лонгин]] убиват Цезар, който считал Брут за свой приятел. В началото Цезар се съпротивлявал, но виждайки Брут, след легендите, изрекъл тези легендарни думи и се оставил да бъде убит.

По всичко личи, че Цезар не е казал точно "Et tu, Brute?". Според различни негови съвременници, той или е умрял без да пророни и звук или е казал [[старогръцки език|на гръцки]] "И ти ли, сине мой?" ({{lang-grc|Και σύ, τέκνον;}}<ref>[[Светоний]]. ''"Животът на Дванадесетте цезари".'' Познаването на гръцкия език е било разпространено сред римския елит</ref>) или на латински "И ти, Бруте, сине мой!" ({{lang-la|Tu quoque, Brute, fili mi!}}). Най-разпространения в наши дни вариант на тази [[фраза]] идва от пиесата на [[Уилям Шекспир]] [[Юлий Цезар (пиеса)|"Юлий Цезар"]]<ref>Трето действие, сцена 1,77.</ref>.

Фраза "И ти ли, Бруте?" се е възприемала като въпрос, свързан с потреса от предателството на Брут. НаскотоНаскоро се появяват твърдения, че тя по-скоро има смисъл на проклятие и заплаха. Според една от теориите, Цезар адаптирал думи от гръцка фраза, която станала [[пословица]] сред римляните[[римляни]]те. В пълния си вариант фразата звучала като "И ти, сине мой, да почувстваш вкуса на властта". Произнасяйки първите думи от нея, Цезар проклел Брут, предвещавайки неговата насилствена смърт също. Думите му са интерпретирани и като "Ти си следващия".