Хамилкар Барка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
срещу наемниците
в Испания
Ред 3:
== Борба срещу Рим ==
 
В последните години на [[Първа пуническа война|Първата пуническа война]] Хамилкар Барка опустошава с флотата си (247 пр. н. е.) югозападното крайбрежие на [[Италия]] (по-точно днешни [[Калабрия]] и [[Кампания]]) и воюва срещу римляните в [[Сицилия]] - при Херкте (до [[Палермо|Панорм]], 247-244 пр. н. е.) и Ерикс (до [[Трапани|Дрепана]], 244-241 пр. н. е.). На тази фаза от войната [[Древен Рим|Рим]] вече е завоювал почти целия остров (без римския съюзник [[Сиракуза]] на югоизток). Картагенците[[Картаген]]ците са изтласкани и обсадени в крепостите Лилибеум и Дрепана на запад и се държат благодарение на временното си надмощие по море. С действията си Хамилкар успява да неутрализира натиска върху двете крепости. Римляните не успяват да се справят с него, въпреки че съсредоточават значителни войски. През 241 г. пр. н. е., в резултат на поражението на флота си в [[битка при Егадските острови|битката при Егадските острови]], Картаген изпада в тежко положение. Решението за продължаване или прекратяване на бойните действия е поверено на Хамилкар. Договорът, сключен между него и римския [[консул]] [[Гай Лутаций Катул]], слага край на Първата пуническа война. Картагенците са принудени да се изтеглят от последните си владения в Сицилия.<ref>William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, [http://www.ancientlibrary.com/smith-bio/1435.html pp. 327-328], v. 2 (от [http://www.ancientlibrary.com/smith-bio/index.html The Ancient Library], достъп от 25.1.2010)</ref>
 
== В Либийската война ==
 
След първите неуспехи в така наречената „[[Либийска война]]“ (въстанието на наемниците, служили срещу Рим, и коренните жители на Древен Тунис, наричани от античните летописци „либийци“) картагенците поверяват командването на Хамилкар. Той печели няколко битки (в т. ч. при река Баграда и Прион), но не успява да сломи въстаниците, преди да се помири със своя политически противник Ханон. Двамата заедно успяват да нанесат през 238 (или 239) г. пр. н. е. решително поражение на въстаническия предводител Матос и да възстановят картагенската власт над либийците.<ref>Кораблев. Ганнибал, [http://www.sno.pro1.ru/lib/korab/1-2.htm стр. 45-49]{{Br}}Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, [http://www.ancientlibrary.com/smith-bio/1436.html pp. 328-329], v. 2</ref>
 
== Завоевания в Иберия ==
 
Скоро след победата над въстаналите наемници Хамилкар Барка започва поредица от военни кампании за завладяване на Иберия (съвременни [[Испания]] и [[Португалия]]). Целта му е да засили Картаген с нови владения на мястото на Сицилия и [[Сардиния]], присъединени от римляните, и да подготви своя град за нов открит конфликт с Рим. В продължение на девет години с оръжие и дипломатически средства успява да подчини много от племената по поречието на [[Гуадалкивир]] (турдетани, бастули и др.). Овладява богати [[сребро|сребърни]] рудници и използва придобитата плячка за засилване на политическото си влияние в Картаген. Изграждайки постоянна база в завзетите територии Хамилкар основава град Акра Левке<ref name="kor51">Кораблев. Ганнибал, [http://www.sno.pro1.ru/lib/korab/2-1.htm стр. 51-53]{{Br}}Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, [http://www.ancientlibrary.com/smith-bio/1437.html pp. 329-330], v. 2</ref> (днешния [[Аликанте]]<ref>Diodorus Siculus, XXV (10), [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/25*.html#note15 n. 15] (Lacus Curtius, достъп от 26.1.2010)</ref>). Загива през 229 г. пр. н. е. в битка с [[ибери]]те при Хелика<ref name="kor51"/> (днес [[Елче]]<ref>Diodorus Siculus, XXV (10), [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/25*.html#note16 n. 16] (Lacus Curtius, достъп от 26.1.2010)</ref>).
 
== Източници ==