Таваличево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 46:
|align="center" | 525
|align="center" | 826
|align="center" |
|align="center" | 1155
|align="center" | 1195
Ред 58:
|}
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо, антични и късноантични селища и некрополи в землището свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност
Таваличево е старо средновековно селище. В селото е запазена срведновековната църква "Света Петка", със запазени стари стенописи. В турски данъчни регистри от 1570 и 1576 г. селото е записано под името Тавалич, Тавалица и Тавалидж към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил). В турски документи от 1696 г. е записано като Тавалидже. С името Таваличево е споменато в Приписки от 1734 г. към Триод постен от началото на XVI век. В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Таваличево.
Ред 64:
Първото училище в селото е открито през 1857 г.
В края на ХІХ век селото има 23361 декара землище, от които 14557 дка гори, 6118 дка ниви, 1500 дка пасища, 542 дка лозя, 454 дка естествени ливади, 131 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 1978 овце, 496 кози, 357 говеда и 141 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощарство, лозя, тютюн и зърнени култури) и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти : шивачество, кожухарство, зидарство и коларо-железарство. Има 10 воденици, 9 сливарски фурни, 5 бакалници, хлебарска фурна.
През 1882 г. в църковния двор е построена паянтова училищна сграда, която просъществувала до 1918 г. По-късно е построена нова училищна сграда (1925), с пет учебни и една учителска стая. През 1927/28 г. е открита прогимназия с една паралелка. През 1935/36 г. е открита училищна трапезария за 92 бедни и приходящи от други села ученици.
Основано е читалище "Христо Ботев" (1923) и Кредитна кооперация "Спасение" (1936). След въвеждане на монопола в банковото дело (1947), кооперацията става всестранна, през 1953 г. в нея се влива кооперацията на с.Катрище, а през 1960 г. се уедрява с кооперацията в с.Горна Гращица.
През 1934 г. е одобрен дворищно-регулационен план на селото и започват мероприятия по неговото благоустрояване и регулация.
През 1948 г. е учредено ТКЗС"Девети септимври", което от 1979 г. е в състава на АПК"Димитър Благоев" - с.Коняво.
Селото е електрифицирано (
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е затворено. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
Line 76 ⟶ 80:
== Исторически, културни и природни забележителности ==
[[File:Sv.Petka.Tavalichevo.1.JPG|мини|дясно|220 п| Църквата "Света Петка" - с.Таваличево]]
* [[Света Петка (Таваличево)|Късносредновековна църква "Света Петка"]]. Намира се в селото. Малка, едноапсидна църква с два певника, с вътрешни размери 6,35 Х 3 м. Сводът е полуцилиндричен и се осветява от три тесни прозорчета. Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Постройката се отнася към
* Вековен летен [[дъб]], наречен "Мицевото дабе" - прородозащитен обект в местността "Разгула".
== Религии ==
Line 82 ⟶ 86:
== Обществени институции ==
* Кметство Таваличево.
* Читалище "Христо Ботев" - действащо читалище, регистрирано под номер 897 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека - над 10 000 тома.
== Редовни събития ==
* Общоселски празник "Таваличка пролет" - провежда се ежегодно в деня на пролетното равноденствие (20 или 21 март).
== Кухня ==▼
== Личности ==
* [[Константин Чесновски]] (1842 – 4 ян. 1934) - опълченец от с.Таваличево, Кюстендилско. Удостоен със званието "почетен гражданин на Кюстендил" през 1928 г.
* Йордан Друмников - поет
* Йордан Абрашев - 2-пъти
== Литература ==
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.265-270;
* [[Асен Василиев|Василиев, Асен]] - Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.194;
* Стойков, Г. - Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.116, 121 и 122;
Line 100 ⟶ 104:
* Чолева-Димитрова, Анна М. Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.173.
== Други ==
Традиционни местни ястия са :
* Търляница - салата, която се приготвя от печени пиперки и печени зелени домати.
* Клин-чорба - постна супа, която се приготвя от картофи, домати, лук, пиперки и кисели джанки.
* Никулденска манджа - ястие на фурна с ориз, лук и речни рибки.
* Вариво - варено кисело зеле със свинско месо и лют пипер.
* Боб с агнешко месо.
* Сарми - приготвят се от листа от кисело зело, пълнени с кълцано месо.
* Гювеч в тепсия - приготвя се под връшник, от праз лук, ориз, картофи и кисело зеле.
* Кия (боден дядо) - баница, която се приготвя от наложени тестени кори, мазнина, сирене и яйца.
* Тархана - изсушени тестени топчета, подобни на кус-куса, които се варят в мляко или вода.
== Външни препратки ==
* [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил]
| |||