Пламен Джуров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
Завършва БДК (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) с пиано при проф. М. Балсамова, дирижиране при проф. К. Илиев и композиция при проф. М. Големинов (1975). Като студент получава награда на Националния конкурс по пиано “Св. Обретенов” (1972) и наградата на СБК за изпълнение на нова музика (1974). Диригент на Плевенска филхармония (1976-­82). В репертоара му с оркестъра присъстват и множество нови произведения от български и чужди композитори. След това работи в системата на ДО “Музика”, гастролира в български и чужди оркестри, между които Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Скопие и Ленинградска (дн. Санкт-Петербургска) филхармонии. През 1984 специализира в Музикалната академия във Виена при К. Остерайхер. От 1988 работи с камерния ансамбъл “Софийски солисти”. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори, интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, записани за САЩ, и други повече от 15 компактдиска. Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в Европа, Северна Америка, Япония и др. Преподава в ДМА (от 1989). Доцент (от 1998).
 
Той е сред водещите имена от генерацията композитори, които утвърждават своя творчески профил през 70-те ­- 80-те години. Интересите му са насочени главно към оркестровите и камерно-инструментални жанрове. Интелектуалната нагласа и вътрешната образност на неговата музика са постигнати чрез пестеливи и ясни жанрово-формообразуващи конструкции и изразни средства. Автор е и на песни за детски, смесен и еднороден хор, вокална музика и др. Произведенията му са многократно отличавани. Изпълнявани са с успех в редица чужди държави.(Източник:Сайт на Съюза на българските композитори)
 
По известни произведения: Соната за пиано /1975 г./, Симфония /1976 г./ Елегия за симфоничен оркестър, Фантазия, Токата, Оратория-реквием /1989 г./