Пламен Джуров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Той е сред водещите имена от генерацията композитори, които утвърждават своя творчески профил през 70-те - 80-те години. Интересите му са насочени главно към оркестровите и камерно-инструментални жанрове. Интелектуалната нагласа и вътрешната образност на неговата музика са постигнати чрез пестеливи и ясни жанрово-формообразуващи конструкции и изразни средства. Автор е и на песни за детски, смесен и еднороден хор, вокална музика и др. Произведенията му са многократно отличавани. Изпълнявани са с успех в редица чужди държави.(Източник:Сайт на Съюза на българските композитори)
Творчество
Хорово-оркестрови:
“Реквием” за мецосопрано, четец, хор, оркестър, т. Г. Константинов (1988).
За симфоничен оркестър:
Симфония (1976)
Елегия” (1980); “Токата” (1982); “Фантазия” (1985).
Концерт за саксофон и орк. (2001).
“Поетични фрески” за глас и орк., т. Д. Дамянов.
Камерна музика:
Кончерто гросо за струнни, ударни, пиано (1977); Музика за глас, виолончело, ударни (1978); Партита за струнни (1981); Концерт за струнни (1984); 4 балади за флейта, виола, арфа и чембало (1984); ) Песни без думи (1989); Партита за виолончело (1991); Каденца за саксофон и цигулка (1994).
За пиано: Соната (1975).
{{СОРТКАТ:Джуров, Пламен}}
| |||