Пламен Джуров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Версия от 16:06, 29 ноември 2009 на Nadina (Беседа | приноси) - без копиран текст - http://www.ubc-bg.com/bg/composer/129
Ред 12:
'''Пламен Никифоров Джуров''' е български [[композитор]], [[диригент]] и общественик, [[професор]] в [[Национална музикална академия|Национална музикална академия "Панчо Владигеров"]], [[София]]. Завършил е Българската държавна консерватория с три специалности: пиано- при проф. Мара Балсамова, композиция — при проф. Марин Големинов и дирижиране — при проф Константин Илиев. Започнал е работа като диригент в Плевенската филхармония. Диригент на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от [[1988]] г. Председател на Фондация „Международен конкурс за млади оперни певци Борис Христов“, София и е председател на Фондация "Международен фестивал Софийски музикални седмици. Дирижирал е и Разградска филхармония.
 
По известни произведения: Соната за пиано /1975 г./, Симфония /1976 г./ Елегия за симфоничен оркестър, Фантазия, Токата, Оратория-реквием /1989 г./
 
Завършва БДК (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) с пиано при проф. М. Балсамова, дирижиране при проф. К. Илиев и композиция при проф. М. Големинов (1975). Като студент получава награда на Националния конкурс по пиано “Св. Обретенов” (1972) и наградата на СБК за изпълнение на нова музика (1974). Диригент на Плевенска филхармония (1976-­82). В репертоара му с оркестъра присъстват и множество нови произведения от български и чужди композитори. След това работи в системата на ДО “Музика”, гастролира в български и чужди оркестри, между които Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Скопие и Ленинградска (дн. Санкт-Петербургска) филхармонии. През 1984 специализира в Музикалната академия във Виена при К. Остерайхер. От 1988 работи с камерния ансамбъл “Софийски солисти”. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори, интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, записани за САЩ, и други повече от 15 компактдиска. Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в Европа, Северна Америка, Япония и др. Преподава в ДМА (от 1989). Доцент (от 1998).
 
Той е сред водещите имена от генерацията композитори, които утвърждават своя творчески профил през 70-те ­- 80-те години. Интересите му са насочени главно към оркестровите и камерно-инструментални жанрове. Интелектуалната нагласа и вътрешната образност на неговата музика са постигнати чрез пестеливи и ясни жанрово-формообразуващи конструкции и изразни средства. Автор е и на песни за детски, смесен и еднороден хор, вокална музика и др. Произведенията му са многократно отличавани. Изпълнявани са с успех в редица чужди държави.(Източник:Сайт на Съюза на българските композитори)
 
 
Творчество
Хорово-оркестрови:
 
“Реквием” за мецосопрано, четец, хор, оркестър, т. Г. Константинов (1988).
За симфоничен оркестър:
 
Симфония (1976)
 
Елегия” (1980); “Токата” (1982); “Фантазия” (1985).
 
Концерт за саксофон и орк. (2001).
 
“Поетични фрески” за глас и орк., т. Д. Дамянов.
Камерна музика:
 
Кончерто гросо за струнни, ударни, пиано (1977); Музика за глас, виолончело, ударни (1978); Партита за струнни (1981); Концерт за струнни (1984); 4 балади за флейта, виола, арфа и чембало (1984); ) Песни без думи (1989); Партита за виолончело (1991); Каденца за саксофон и цигулка (1994).
 
За пиано: Соната (1975).
 
 
{{СОРТКАТ:Джуров, Пламен}}