Гърлени: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 33:
 
==История==
===В Османската империя===
В края на [[19 век]] Гърлени е [[помаци|помашко]] село в [[Хрупища|Хрупишка]] нахия на Костурска каза на Османската империя, потурчено в немирните години при управлението на [[Али паша Янински]].<ref>Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.</ref> Според [[Стефан Веркович]] във втората половина на [[19 век]] в Гърлени (''Герлени'') има 102 [[помаци|помашки]] домакинства и 340 жители-[[помаци]] от мъжки пол.<ref>{{cite book
| last = Райчевски
Line 49 ⟶ 50:
}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско - с 600 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/073.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Гърлени преди Балканската война има 150 помашки къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.</ref>)
 
===В Гърция===
СледПрез [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година в селото влизавлизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Гърлени остава в Гърция. През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 323 души<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/073.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato.]</ref> или според други данни 87 семейства с 331 души.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В 1928 година селото е прекръстено на Хионатон, в превод ''снежно''.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>
 
По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села.<ref>Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.</ref>