Поморавие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
a |
Премахната редакция 2949745 на 79.101.69.85 (б.) |
||
Ред 1:
{{друго значение|областта в Сърбия|областта в Чехия|Моравия}}
'''Поморавието''', '''Моравско''' и по-рядко '''Моравия''' ({{lang-sr|Поморавље|Pomoravlje}}) е [[историко-географска област]] в днешна [[Източна Сърбия]], като част от [[Биначко Поморавие|Биначкото Поморавие]] ''(Бинче Морава е другото название на [[
==Граници==
Областта няма ясно определени граници. В зависимост от влаганите критерии при определянето на границите ѝ, то тя заема различна по територия обхват. В тесен географски смисъл Поморавието обхваща средното течение на река [[Велика Морава]] (Обща Морава) и по-специално територията на [[Поморавски окръг|Поморавския окръг]]. В една по-широка дефиниция на географската област Поморавието включва и двата ѝ основни притока - [[Западна Морава]] (Сръбска Морава) и [[Южна Морава]] (Българска Морава).
В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока юг-север на протичане на реката, т.е. без [[
В едно по-разширено в исторически план разбиране '''Българското Поморавие''' включва и цялата територия на средновековната Белградска област със самия [[Белград]] и градовете [[Пожаревац]] и [[Смедерево]].
==История==
[[Картинка:RizMap20.jpg|мини|дясно|250п|[[Етнография|Етнографска]] карта на [[Българска Морава]] по [[Йохан Георг фон Хан|фон Хан]] от [[1861]] г.]]
Поморавието е една от петте историко-географски области, в която редом с [[Мизия]], [[Тракия]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Добруджа]], се е формирала българската [[народност]] през [[средновековие]]то. Почти през целия период на съществуване на [[Първа българска държава|Първата]] и [[Втора българска държава|Втората българска държава]], Поморавието или по-значителна част от областта е в границите на българската държава.
Няма ясноопределена граница между сръбската и българската народност в Поморавието. Проблемът идва от това, че през [[Средновековие]]то идеята за [[нация]]та не съществува. Владеенето на дадена област от българската или сръбската държава или владетели не прави населението ѝ съответно българско или сръбско.
=== В Османската империя, граници и народностно разграничаване ===
=== Поморавието след 1878 година ===▼
Със завладяването на [[Балкани]]те от [[Османска империя|османци]] държавните традиции на българи и сърби прекъсват, а националното възраждане на двата народа започва доста по-късно и по различно време. Това е една от причините да няма достигнали до наше време данни за народностната граница в областта между двата народа. Едно нещо обаче е факт, а именно че западната граница на българската народност в края на 18 и до средата на 19 век е по линията [[Зайчар]] - [[Ниш]] - [[Враня]]. Това е засвидетелствано от западноевропейските пътешественици, посещавали Европейска Турция. Има данни и за наличието на български общности и оттатък тази линия. За поречието на Велика Морава, Серезневски<ref>Сведения о Современной Сербии. Сборник Государственные знании, т-4, стр.96-97, 1877 г.</ref> пише че „''Българи има най-много в Северно Браничево, където са около 10 000 души, или 1/20 от населението''”. По Средна Морава е имало много преселници от [[Скопие|Скопско]], [[Пирот]]ско, Ниш, [[Свърлиг|Свърлижко]], включително и северно от планината [[Ястребац]] е имало преселници от Македония. По поречието на река [[Лепеница (река в Сърбия)|Лепеница]] до [[Крагуевац]] е имало няколко села [[Църни кал]], [[Церовци]], [[Сопич]], образувани от преселници от [[Знеполе]], [[Трън]], [[Лесковец]] и Зайчар. Съседите им сърби ги наричат с общото има „''бугари, шопи или торлаци''”.<ref>Г. Занетов „Българи на Морава“, стр. 26-27</ref> Предполага се, че населението от Лепеница е ново, преселено почти изцяло от района на Тимок, но има и родове дошли от Тракия, Македония, Нишко и Пиротско. Има и родове от същинските сръбски земи. Според преданията на местните жители, когато предците им дошли, местността е била съвсем пуста, обрасла с гости гори, т.е. старо население не е останало. Основното преселение е станало през 18 век, а последните пришълци са от времето на Първото сръбско въстание. Отвъд Морава, във всяко село имало по една „''бугарска махала''”. Около Крагуевац е имало също няколко български села Баточина, Бъдневци, Горня, Ботуне, Бързан, Доброводица, Малко и Голяма Кръчмаре, Киево, Мечковци, Лапово, Мариевци, Ракинци, Теверич, Марковци, Бучин. <ref>Г. Занетов. „Населението по долината на река Велика Морава“, стр. 11-12</ref>.
Около [[Сталач|Сталак]] на Велика Морава от български произход е било населението на селата Бугарска Бралина, Трубаре, Дедина, Биволе, Текия, Капиджия, Перуновец, Гола вода, Модруковци, Корман. Населението се е преселили предимно от Пирот и Враня.<ref>Г. Занетов. „Населението по долината на река Велика Морава“, стр. 11-12</ref>.
Български селища имало и около Белград. Тези села [[Йован Цвиич]] нарича „Торлашка зона”. Повечето са преселници от Ниш и Прокоп ([[Прокупле]]) в резултат на предходните турски истъпления в района на тези два града. Но също има преселници от други български райони: [[Призрен]], [[Велес]], [[Тиквеш]], [[Кочани]], [[Солун]]ско, [[Градец]], [[Охрид]], [[Битоля]], [[Буф]], [[Кичево]], [[Тетово]], Враня, Елешница (Нишко), Крушевец, Трън, Пирот, Свърлиг, Соколец ([[Сокол баня]]). Тази „Торлашка зона” обхваща белградските села Яйнци, Баница, Раковица, Мали и Велики Мокри Луг, Вишница, Пали Лула, Рушня, Мириево, Велико село, Сланци, Калугерица, Винча, Болеч, Лещани, Ритопек. В Гроцка е имало българска махала на изселници от [[Видин]] и Лом паланка ([[Лом]]), в Ресник (западно от Белград) имало преселници от Враня, Косово, Лесковец, откъдето бил рода на Джуро Бугарин.<ref>Г. Занетов. "Населението по долината на река Велика Морава", стр. 11-12</ref>. Всички тези българи не са потомци на старото средновековно население, а нови заселници, от 17-18 век, потомци на бежанци от Македония, Призренско, Видинско, Софийско и Нишко, които търсят по-спокойни места за заселване, бягайки от турската анархия, настанала след австро-турските войни. Голяма част от тези българи се заселват по долината на Велика Морава по време на [[Голямото сръбско преселение]]" на сръбския печки патриарх [[Арсений III Църноевич]].
▲=== Поморавието след 1878 година ===
По време на Освободителната война (1877-1878), Сърбия окупира Куршумлия, Прокупле, Ниш, Пирот, Лесковец, Враня, Сурдулица, [[Трън]], както и части от Косово. Според Сан Стефанският договор, градовете Прокупле и Ниш са дадени на Сърбия. През [[1878]] г. има особено силни протести на българите от [[Пирот|Пиротско]], в отговор на което 48 градски първенци са арестувани и затворени от сръбската власт, а екзархийският митрополит [[Евстатий Пелогонийски]] е интерниран в [[Крушевац]]. На Берлинския конгрес, най-вече с помощта на [[Австро-Унгария]], Сърбия придобива още Пирот, Враня, но е принудена да се изтегли от окупирания Трън.▼
След включването на Поморавието в сегашната сръбска държава през [[19 век]] компактното българско население, преобладаващо в югоизточната част на областта е подложено на системна [[сърбизация]]. С обявяването на Българската екзархия, Нишкият санджак влиза в нейните граници, което показва че болшинствата от населението е българско. През [[1883]] г. много поморавски и тимошки българи участват в [[Зайчарска буна|Тимошкото въстание]] срещу крал [[Милан Обренович|Милан]]. То е жестоко разгромено от властта и няма български национален характер. Сърбизацията на тимошките българи тогава доста е напреднала. Съдени са 819 души, издадени са 21 смъртни и много доживотни присъди. Водачът на бунта, зайчарският "българин" със сръбско самосъзнание Никола Пашич, роден в село Велики Извор, образувано от тетевенски изселници от началото на 19 век, се спасява в България. Неговият партиен съратник Таушанович е потомък на българи от Алексинци (Алексинац).
▲По време на Освободителната война (1877-1878), Сърбия окупира Куршумлия, Прокупле, Ниш, Пирот, Лесковец, Враня, Сурдулица, [[Трън]], както и части от Косово. Според Сан Стефанският договор, градовете Прокупле и Ниш, който е предимно български град тогава са дадени на Сърбия. През [[1878]] г. има особено силни протести на българите от [[Пирот|Пиротско]], в отговор на което 48 градски първенци са арестувани и затворени от сръбската власт, а екзархийският митрополит [[Евстатий Пелогонийски]] е интерниран в [[Крушевац]]. На Берлинския конгрес, най-вече с помощта на [[Австро-Унгария]], Сърбия придобива още Пирот, Враня, но е принудена да се изтегли от окупирания Трън. Включването на областта на [[Българска Морава]] в политико-административните граници на [[Кралство Сърбия]] след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] е последвано от масови репресии над местното българско население при които в Пиротско са убити няколко души, а 45 са хвърлени в затвора. Терорът се увеличава още повече с въведените извънредни мерки. Много участници в събитията и обикновено население търсейки защита и сигурност бягат в [[България]].
[[Image:Balan UZM.jpg|мини|дясно|250п|Югозападно Моравско]]
В [[1885]] г. по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] населението от областта е мобилизирано в сръбската армия и [[българи]]те отказват да се бият срещу своите съотечественици, като масово минават с оръжието си на тяхна страна. [[Пирот]]чани подпомагат [[българска армия|българската армия]] и я посрещат като освободителка, което впоследствие води до нови репресии от страна на [[сърби]]те. Въпреки победоносната война [[България]] не си връща тези земи и те остават под [[Сърбия|сръбска власт]]. Границата за моравските българи за дълго фактически е затворена, като те са изолирани и подложени на още по-усилена [[асимилация (социология)|асимилация]]. От своя страна и българските правителства се интересуват повече от [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]].
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] цялата област, заедно с югоизточно Косово е отвоювана от [[България]], като [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]] предполага нейното бъдещо трайно включване в границите на [[Третата българска държава]]. През февруари [[1917]] година в населения със сърби и предимно българи-сърбомани западен дял на областта, в района на река [[Топлица (река)|Топлица]] избухва брожение, известно като [[Топлишко въстание|Топличкото въстание]]. То е организирано от Антантата, която изпраща там, стария сръбски четнически деец [[Коста Пекянец]]. Въстанието не обхваща населените с българи източни райони на Моравско, а е съсредоточено, там където сърбите и сърбоманите са мнозинство от населението (Куршумлия, Прокупле). Действията на сръбските чети в посока организиране на населението на [[бунт]] срещу българската власт, са осуетени още в зародиш от войската с помощта на чети на бившата [[ВМОРО]]. Командващи по това време [[Моравска военно-инспекционна област|Моравската военно-инспекционна област]] са [[Александър Протогеров]] и [[Петър Дървингов]]. След загубата на войната от [[България]], Поморавието е върнато на [[Сърбия]], която присъединява и [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]].
В [[1941]] г. [[българска войска|български войски]] и [[администрация]] заемат отново най-източните части на областта - [[Пиротски окръг|Пиротско]] и [[Вранско (област)|Вранско]]. По време на това второ българско управение, тук не стават никакви по-значими смутове, различни от обстановката в старите предели на [[Царство България|Царството]]. Образувани са новите български общини [[Пирот]], [[Цариброд]], [[Бабушница]], [[Босилеград]], [[Сурдулица]], [[Враня]] и [[Буяновац|Бояново]], а към общините [[Кула (България)|Кула]], [[Видин]] и [[Белоградчик]] са придадени землищата на няколко владени дотогава от [[Сърбия]] български села.
През септември [[1944]] година [[България]] се оттегля от Пиротско и Вранско, както и от [[Западните покрайнини]].
==Език==
[[Картинка:ZANETOV-MORAVA.jpg|thumb|230px|Карта на [[етнос]]ите по река [[Велика Морава]]]]
Диалектите, говорени на територията на цялото Поморавие, са от така наречените [[преходни говори]], които притежават характеристики както на [[български език|българския]], така и на [[сръбски език|сръбския стандартен език]]. Част от моравските говори се нарича от сръбските езиковеди [[Косовско-ресавски говор|косовско-ресавски]] или левачки.
Моравския говор е наричан от [[Вук Караджич]] „ресавско наречие“. Наименованието произлиза от названието на река [[Ресава]], най-големия десен приток на [[Велика Морава]]. [[Кръсте Мисирков]] смята, че големия реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език, с неувереност причислява ресавското наречие към сръбския език. Според сръбската научна терминология от началото на [[19 век]], не само езикът на македонците не се причислява към сръбския, а и езикът на населението от така наречената [[Стара Сърбия]], понятие включващо по-голямата част от Поморавието. Преди [[1878]] г., сръбските изследователи [[Милан Миличевич]] и [[Владимир Карич]], определят че, ресавското наречие заема по-големия дял от тогавашна [[Сърбия]], като граничи на запад с южното (йекавско) и източно (екавско) сръбско наречие. Заключението е, че на юг (в [[Косово]] и [[Македония (област)|Македония]]), и на изток (в Поморавието), сръбските наречия преминават в чужда езикова област.
Line 35 ⟶ 47:
Основните различия на моравския говор от сръбския книжовен език са:
*наречието не различава дълги и кратки гласни звукове;
*подвижно (старо) ударение;
*старобългарското тъмно ''ъ'' е заменено от ''е'',''еа'',''я'', за разлика от сръбския където е ''йе'' и ''и'';
*загубени форми на спрежение и склонение (в сръбския съществуват), вследствие на което са се появили нови синтактични явления.
Въз основа на тези лингвистични особености, и редица други предимно историко-филологически аргументи, [[Кръсте Мисирков]] причислява моравските говори към крайните западнобългарски говори, т.е. определя ги за крайно западнобългарски.
[[Беньо Цонев]] и [[Стефан Младенов]] след [[Научната експедиция в Македония и Поморавието]] ([[1916]]), вече категорично застъпват тезата, че моравския говор е част от българската езикова територия. На същата позиция е и [[Стоян Романски]]. Особено полезна е информацията която дава Гаврил Занетов, който в 1917 г. обикаля цялата долина на р.Велика Морава и описва почти всички селища по произход на населението. Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на р.Велика Морава“ С.1918 г. Картата от тази книга е приложена (вж.по-горе).
Български диалектоложки атласи, изготвени след научната експедиция, включват моравските говори като западнобългарски диалекти. По време на експедицията от всички краища на Поморавието е събран непосредствено значителен по обем езиков материал за изследване. Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език.
Наименованието [[левачки говор]] идва от името на Левочкия регион, намиращ се зад [[планина]]та [[Ухор]] - вляво от река Велика Морава. [[Левоч]] се определя от сръбските езиковеди, за регион представящ типичния моравски говор.
Line 46 ⟶ 64:
* [[Поморавие (регион)]]
* [[Тимошко]]
* [[Западни покрайнини]]
* [[Същински сръбски земи]]
Line 72 ⟶ 91:
* [[Стоян Райчевски]]. „Нишавските българи“. ИК „Балкани“, София, ISBN 954-8353-79-2, 2007.
* [[БАН]]. „История на България“ том 7 стр.421-424. Издателство на БАН, София, 1991.
* [[Д-р Живко Войников]]. Българският Северозапад, Моравско, Косово и Тимошко. КНИГА. НОВО (19.01.2010) http://www.protobulgarians.com/
{{Сръбски историко-географски области}}
| |||