Велика Морава: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
a |
Премахната редакция 2949740 на 79.101.69.85 (б.) |
||
Ред 1:
{{Водоем инфо
|име = Велика Морава (Морава)
|картинка = Velika Morava Varvarin.jpg
|картинка_описание = Изглед към река Велика Морава.
|батиметрия =
|батиметрия_описание =
|място = [[Източна Сърбия]]
|координати =
|вид = [[река]]
|приток = [[Българска Морава]] и [[Сръбска Морава]] с [[Ибър (река)|Ибър]]
|отток = река [[Дунав]]
|дължина = 185 [[километър|km]]
|ширина =
|площ = 37,444 km²
|дълбочина =
|дълбочина =
|обем =
|височина=
|острови =
|населени_места = [[Парачин]], [[Ягодина]], [[Баточина]], [[Лапово]], [[Свилайнац]], [[Велика Плана]], [[Пожаревац]], [[Смедерево]]
}}
[[Картинка:Serbia Great Morava basin.png|мини|дясно|300п|Водосборният басейн на река Велика Морава]]
[[Картинка:ZANETOV-MORAVA.jpg|thumb|300px|Карта на етносите по река Велика Морава]]
'''
[[Дължина]]та на [[река]]та от сливането на
== География ==
[[Долина]]та на Велика Морава се поделя на две от [[Баграданска клисура|Баграданската клисура]] - Горноморавска и Долноморавска котловина. Горноморавската котловина е най-широка при [[Ягодинско поле|Ягодинското поле]]. Дъното на долината в горноморавско (в по-голямата си част припокриващо се с [[Поморавски окръг]]) е широко 20 км, а при [[Свилайнац]] - 10 км. Долноморавската котловина е част от т.нар. [[Подунавие]] и преди 200 хил. [[година|години]] е била дъно на воден басейн, [[залив]] на [[Панонско море]].
През [[средновековие]]то по протежение на Велика Морава се е простирала [[Българска гора|Българската гора]]. <ref>{{cite book |last= Русков |first= Владимир |authorlink= Владимир Русков |title= Цариброд, Западните покрайнини и по на запад |year= 2007 |publisher= ТАНГРА ТанНакРа, ISBN 978-954-378-013-6}}</ref>
=== Водосборен басейн ===
[[Водосборен басейн|Водосборният басейн]] на Велика Морава спада към [[Дунавска отточна област|Дунавската отточна област]] и е с [[площ]] 6,126 km², а заедно с водообразуващите я
=== Дебит ===
Средният дебит на реката при устието ѝ на [[Дунав]] е 255 m 3 / s. Около 120 m3 / s е приносът на
=== Притоци ===
Line 36 ⟶ 60:
== История ==
=== Население ===
До началото на [[19 век]] по долината на река Велика Морава населението е приемуществено българско. То е ново и придошло през [[17 век|17]] и [[18 век]] от по-южните [[българско землище|български земи]] - Косово, Българска Морава, Македония. Наричано от водачите на [[Първо сръбско въстание в Белградския пашалък|първото сръбско въстание]] в [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] [[сърбиянци]], то участва активно в борбите за освобождение от [[Османска империя|османска]] [[власт]]. Постепенно, понякога първоначално и брутално, то е подложено на [[асимилация]] и [[сърбизация]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
=== Античност ===
Line 41 ⟶ 68:
=== Средновековие ===
След [[6 век]] започва [[славяни|славянско]]то проникване на [[юг]] от [[Дунав]]а. Долината на Велика Морава е основна пътна артерия за проникване на [[южни славяни|южните славяни]] към [[Косово]], [[Македония (област)|Македония]], [[Албания]], [[Епир]], [[Тесалия]] и [[Пелопонес]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>. В областта се заселва [[славяни|славянското племе]] от т.нар. българска група [[моравяни]] или моравци, а на десния ѝ бряг покрай Дунав се заселват други славянски племена от българската група - [[браничевци]] и [[кучани]] <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>.
По време управлението на [[хан]] [[Крум]], областта е административно-политически присъединена към [[Първа българска държава|Първата българска държава]] <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>. От [[9 век]] насетне, населението по долината на река Велика Морава участва във формирането на [[българи|българска]]та [[народ]]ност <ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Димитър |authorlink= Димитър Ангелов |title= Образуване на българската народност |year= |publisher= }}</ref>. По време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] в долноморавско се образуват две български [[историко-географска област|исторически]] области - в ляво по течението на реката [[Белградска област|Белградска]] с център [[Белград]], а в дясно [[Браничевска област|Браничевска]] с главен град [[Браничево]] (днешен [[Костолац]]) <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>.
=== Етническа граница ===
След [[обсада]]та завършила с [[Превземане на Белград (1521)|превземане]]то на [[Белград]] през [[1521]] от [[османци]]те, старото българско население от [[област]]та /от [[1522]]/ е изселено от [[Сюлейман Великолепни]] по [[Виа Милитарис]] в [[Източна Тракия]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [http://www.bkks.org/files/Zanetov_Bulgari_na_Morava.pdf Българи на Морава] |year= 1914 |publisher= }}</ref> Спомен от това преселване е [[село]] [[Белград (село)|Белград]] в покрайнините на [[Цариград]] <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>, където преди е нямало българско население.
Обичайно Морава се сочи от [[пътешественик|пътешественици]]те по време на [[Османско робство|османското робство]] за [[етнос|етническа]] [[граница]] между [[българи]] и [[сърби]] <ref>{{cite book |last= Грозданова |first= Елена |authorlink= Елена Грозданова |title= История на българите, том II, дял първи - предели, население, бит и стопанство |year= |publisher= Труд }}</ref>. Примерно [[Джон Бърбъри]] през [[1664]]-[[1666]] в [[пътепис]]а си разказва {{цитат|От Ягодина по хубав и здрав мост преминахме река Морава, която разделя Сърбия от България|}} Почти всички исторически сведения на пътешественици по [[Виа Милитарис]] в [[период]]а [[16 век|16]] - [[18 век]] свидетелстват за това:
* [[Курипешич]] ([[1530]])
Line 95 ⟶ 127:
[[Гаврил Занетов]] в [[книга]]та си "Населението по долината на Велика Морава" ([[1918]]) извежда следните заключения:
# В края на [[17 век]] [[долина]]та на реката е опустяла, като староседелците се изселили в т.нар. [[Голямо сръбско преселение]] (в което участват [[християни]], включая [[българи]] и [[албанци]] <ref>{{cite book |last= Малкълм |first= Ноел |authorlink= Ноел Малкълм |title= Кратка история на Косово |year= [[2001]], второ издание след [[1998]] |publisher= ЛИК, ISBN 954-607-407-1}}</ref>) на [[север]] към [[Военна граница|Военната граница]];
# След [[1688]] австрийците взели да нахълтват в Моравската долина, а от [[1717]] до [[1738]] владеят напълно [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] /с малко по различни граници от този в началото на [[19 век]]/, което им позволява да привличат нови заселници по долината на Велика Морава от южните [[българско землище|български земи]] като [[Косово]], [[
# В началото на [[18 век]] по долината на Велика Морава се заселват малко сърби от [[Нови пазар (Сърбия)|Новопазарско]], [[Черна гора]], [[Босна и Херцеговина]], както и малко българи от [[Тимошко]].
# Процесът на прииждане на ново [[население]] по долината на Велика Морава продължава и през [[19 век]], но като цяло населението запазва своя приемуществено български облик и [[бит]], предвид и на [[произход]]а му. Незначителният сръбски етнически елемент се претопява сред останалото население, образувайки специфичния [[косовско-моравски говор]], който отива на около 20 км западно от Велика Морава. На запад от реката [[български език|българския език]] е по-чисто запазен. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Населението по долината на Велика Морава |year= 1918 |publisher= Държавна печатница }}</ref>
В капиталния си труд "[[Западни български земи и Сърбия]]", Гаврил Занетов описва подробно българското равностойно участие в [[Първо въстание в Белградски пашалък|първото въстание в Белградския пашалък]], както и последвалата го [[асимилация]] и [[сърбизация]] на населението в т.нар. [[Подунавие]] - [[запад]]но /в средновековната [[Белградска област]]/ и [[изток|източно]] /в [[Браничевска област]]/ от Велика Морава.
=== Левият бряг на Велика Морава ===
В [[историография]]та се е наложило становището, че Морава е етническа граница между българи и сърби <ref>{{cite book |last= Грозданова |first= Елена |authorlink= Елена Грозданова |title= История на българите, том II, дял първи - предели, население, бит и стопанство |year= |publisher= Труд }}</ref>. В късното средновековие почти всички пътешественици преминаващи през българското землище по Виа Милитарис сочат Морава за западен предел на българската народност. С няколко изключения, тези пътешественици не са [[етнография|етнографи]], а и целта на пътуванията им не е извършването на етнографски изследвания <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>. Обикновено те отразяват в своите записки непосредствените си впечатления от видяното и чутото, без да го подлагат на критичен анализ. Пример в това отношение е Мелхиор Безолт, който пише: {{цитат|при Ягодина минахме водите на Морава, която на това място разделя Сърбия от България|}} <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
=== Граница между Сърбия и България ===
[[Мелхиор Безолт]] през 1584 година, отбелязва река Велика Морава като деляща две земи - [[Сърбия]] и [[България]]. В уточнението си към изложеното, той пише и следното: {{цитат|както това се приема изобщо|}} <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref> Внимателните и детайлни етнографски проучвания от по-късни периоди, забелязват българското население и по левия (западен) бряг на реката. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Българското население в средните векове |year= 1902 |publisher= Спиро Гулабчевъ }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Българи на Морава |year= 1914 |publisher= }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западните предели на българската народност |year= 1916 |publisher= Г. М. Чамоневъ}}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Населението по долината на Велика Морава |year= 1918 |publisher= Държавна печатница }}</ref>
=== Българи оттам Морава ===
Задълбоченото вникване в етническата картина по долината на Велика Морава на база и други данни, включително специализирани изследвания като тези на Гаврил Занетов, разкриват друго - българската народност се разпростира на около 20-40 км западно от реката, покривайки плодорните равнини земи по долината ѝ <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>. Това обстоятелство се установява по говора, някои исторически сведения и документи. Пътешественика Браун ''([[английски|англ]]. Brown)'' на [[устие]]то на [[Лепеница]] в тогавашното [[село]] [[Баточина]], сега [[Лапово (община)|община]] [[Лапово]], през [[1669]] година констатира промяна в женската [[народна носия]]: {{цитат|Тук жените носят един вид високи шапки "конги", и на нея, както и на челото - всякакви пари. Една българка тук ми благодари за една голяма монета, която присъедини към накита на главата си|}} [[Автор]]ът прилага и изображението на жената и отдолу забелязва: ''жена от България''. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
Изложението на Върховният комитет за състоянието на [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] ([[1930]]-[[1931]]), предназначено за [[Общество на народите|Обществото на народите]], сочи: {{цитат|Тия зони (Западните покрайнини), както това се знае от учените географи и историци, не са днес крайните западни български земи, населени с чисто (изключително) българско население. И днес продължават да са такива Моравско и Тимошко, а някогаш във време зараждането на сръбската държава (близо 300 години преди това е създадена Българската държава на Балканския полуостров) - земите с българско население се простираха на запад от днешната сръбска столица, Белград. Самото име на тоя град говори за българския му произход и характер. Едвам в края на средните векове се простира сръбското влияние на изток от Морава, като все пак учените и пътешествениците от времето на 17 и 18 векове продължават да констатират смесицата от българи и сърби в земите по левия (западен) бряг на Морава|}} <ref>{{cite book |last= [[Главно управление на архивите]] |first= |authorlink= |title= Българите от западните покрайнини |year= 2005, документ № 220 |publisher= Университетско издадетелство "Св. Кл. Охридски", ISBN 954-9800-45-8}}</ref>
=== Говор ===
По време на научната си обиколка в [[Моравска област|Моравската област]], [[Анастас Иширков]] отбелязва следното: {{цитат|Доводи исторически и географски за владение над Българоморавско могат да представят приблизително еднакви и Сърбия, и България, но нашата сила в доводи може да ни даде най-вече диалектологията|}} <ref>{{cite book |last= Петров |first= Петър |authorlink= Петър Петров |title= Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916) |year= 1993 |publisher= ВИК "Св. Георги Победоносец" и УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0}}</ref> Населението по долината на Велика Морава комуникира на [[косовско-моравски говор]], наричан още и [[косово]]-[[Ресава|ресавски]] [[диалект]]. Това обстоятелство е установено от трима български [[учен]]и [[езиковед]]и ([[Беньо Цонев]], [[Стефан Младенов]], [[Стоян Романски]]) по време на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]] <ref>{{cite book |last= Петров |first= Петър |authorlink= Петър Петров |title= Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916) |year= 1993 |publisher= ВИК "Св. Георги Победоносец" и УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0}}</ref>. Всички сръбски учени също сочат специфичния косово-ресавски говор на това население, причислявайки го към т.нар. старощокавски [[сръбски]] диалекти [http://ostava.012webpages.com/Slika%20dijalekata%20po%20D.%20Brozovicu.htm (Разпространение на косово-ресавския диалект според сръбската диалектология)]. Беньо Цонев и Стефан Младенов <ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= За пограничните говори в Източна Сърбия (1904)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= Сръбски или български се говори между Искър и Морава (1908)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= К вопросу о границе между болгарским и сербским языком. Руский филологический вестник. (1914)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref> в капиталния труд "История на българския език", категорично определят косовско-моравския говор за краен западен диалект на [[български]]я език <ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 - 1917 година|year= 1917/1918 |publisher= Държавна печатница, София}}</ref><ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Произход, име и език на моравците|year= 1918 |publisher= Държавна печатница, София, 84 стр.}}</ref><ref>{{cite book |last= Институт |first= за български език |authorlink= Институт за български език |title= Единството на българския език в миналото и днес |year= 1978 |publisher= БАН }}</ref><ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= История на българския език |year= 1919-1937 |publisher= Том І-III }}</ref>. [[Кръстьо Мисирков]] определя българо-сръбската езикова граница така: {{цитат|С български славяни, след заселването на Балканския полуостров със славяни, беше заселен не само десния, но и левия бряг на река Морава, т.е. целия ѝ басейн на запад до водоразделите на Морава и Колубара и на Сръбска Морава и Ибър|}} <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>
Езикови данни за този [[факт]] съдържа дори [[име]]то на днешната столица на [[Шумадия]] - [[Крагуевац]], което произлиза от [[прабългари|прабългарско]]то название на [[животински вид|вид]] [[ястреб]], ползван за [[лов]] в тези слабонаселени места по времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] <ref>{{cite book |last= Спанчев |first= Емил |authorlink= Емил Спанчев |title= Корени |year= 28 април 1999 г., брой 17 |publisher= в-к "Македония" | }}</ref>. Името на големия ''[[автомобил]]ен [[завод]] "[[Застава]]"'' в Крагуевац, също е показателно в тази историко-етнологическа насока.
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], на българската [[наука|научна]] общност по [[диалектология]] и е наложено по ''[[марксизъм|марксически]] [[идеология|идеологически]] съображения'' названието [[преходни говори]] за [[български]]те [[говор]]ни [[диалект]]и в [[Сърбия]]. За видните [[българска диалектология|български диалектолози]] от този [[период]], тези български говори стават преходни говори <ref>{{cite book |last= Стойков |first= Стойко |authorlink= Стойко Стойков |title= Българска диалектология |year= 1949, 1962 и 1968 |publisher= | }}</ref> по [[външна политика|външнополитически]] идеологически съобръжения спрямо [[Югославия]] <ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Политическа география, Геополитика, Геостратегия |year= 2008 |publisher= УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание}}</ref>.
=== Марксическа историография ===
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в [[България]] и налагането на народната власт в [[Социалистическа федеративна република Югославия|ФНРЮ]], се взема държавен курс и от двете страни по поръка от [[Коминтерн]]а към създаване на [[македонци|македонска нация]] и съграждане на [[южни славяни|южнославянска]] федерация. На практика въпроса с българския характер на населението по долината на Велика Морава е забравен и е тема [[табу]] в двустранните отношения в контекста на братския [[интернационализъм]] между [[пролетариат]]а на южнославянските народи. Едва след разрива между [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Югославия]] през [[1948]] година настъпва охлаждане в отношенията между България и Югославия, но това не довежда до каквато и да е промяна в българската държавна политика в насока защита на българското население в Югославия, т.к. междудържавните отношения се разглеждат през призмата на междупартийните такива и то в контекста на [[идеология|идеологически]]те постулати на [[марксизъм|марксизма]] в [[Българска марксическа историография|българската марксическа историография]]. За последната, българи по долината на река Велика Морава никога не са съществували, а информация за книги на тази тема няма за граждани дори в картотеката на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] <ref>{{cite book |last= Русков |first= Владимир |authorlink= Владимир Русков |title= Цариброд, Западните покрайнини и по на запад (предговор от [[Пламен Павлов]] със заглавие "Книга, която лекува помрачаването на историческата памет)|year= 2007 |publisher= ТАНГРА ТанНакРа, ISBN 978-954-378-013-6}}</ref>
== Значение ==
Line 102 ⟶ 158:
=== Историко-географско ===
В исторически план долината на Велика Морава през средновековието до началото на [[19 век]] е владение приемуществено на [[
# да установи контрол над [[Тимошко]] и да го присъедини през [[1833]] година;
# да [[анекс]]ира [[Поморавие]]то окончателно през [[1878]] година, последвано от [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]];
# в началото на [[20 век]] ([[1912]]-[[1913]]) да завладее днешно [[Косово]] и [[Вардарска Македония]] /проникването освен през Поморавието, е и по [[Поибрие]]то/; <ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Политическа география, Геополитика, Геостратегия |year= 2008 |publisher= УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание}}</ref>
=== Геополитическо ===
Владението и контрола през средновековието от страна на България, Византия и Османската империя на долината на Велика Морава позволява свободен достъп за политическо, културно, търговско и военно взаимодействие на трите [[държава|държави]] с [[Централна Европа]] <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref><ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Политическа география, Геополитика, Геостратегия |year= 2008 |publisher= УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание}}</ref>.
По силата на [[Договор от Кючук Кайнарджа|Кючук Кайнарджашкия мирен договор]] на [[Руска империя|Руската империя]] и се удава да стане гарант и застъпник за правата на [[православие|православни]]те [[християни]] на Балканите. Руските [[външна политика|външнополитически]] амбиции нарастват неимоверно, и [[геополитика|геополитическа]] цел № 1 на руската външна политика в този период се превръща установяването на контрол над проливите ([[Босфор]] и [[Дарданели]]), който да бъде последван от евентуален руски имперски териториален излаз на т.нар. ''топли морета''.
Line 112 ⟶ 172:
[[Първо въстание в Белградски пашалък|Първото въстание в Белградския пашалък]] е в резултат и на активизиралата се руска външна политика в тази насока. Въстанието е улеснено и подкрепено от руски военни части във [[Влашко]]. Инвазията на [[Наполеон Бонапарт|Наполеон]] в Русия води до поражение за въстаниците, но последвалото развитие на руско-турските отношения след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] ([[Акерманска конвенция]], [[Одрински мирен договор]]) в крайна сметка води до предоставяне на [[автономия|автономен]] статут на [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] през [[1830]] година. Автономията е за цялата територия на пашалъка, и не отчита етническите различия на населението в западната и източната му половина, и в частност на това по долината на Велика Морава. <ref>{{cite book |last= Попов |first= Нил |authorlink= Нил Попов |title= Россія и Сербія. І и II. |year= |publisher= }}</ref>
През [[декември]] [[1838]] [[Княжество Сърбия]] се сдобива с [[конституция]], а от [[1844]] и с [[национална външнополитическа доктрина]] - [[Начертание]]. Основната сръбска външнополитическа експанзия е насочена към българските земи в Османската империя. Това направление се споделя от [[Австрийска империя|Австрийската империя]] и Русия, като всяка от [[велики сили|великите сили]] преследва свои си външнополитически цели. Първата желае да ползва Сърбия като таран, за да придобие [[Солун]] и излаз на [[Бяло море]], след което да включи [[сърби]]те от княжеството в пределите си, обединявайки ги с другите си южнославянски поданици. Русия иска да ползва Сърбия двуяко - за възпиране на австрийската експанзия на Балканите, а
В крайна сметка след серия [[война|войни]] ([[Сръбско-турска война]], [[Руско-турска освободителна война]], [[Балкански войни]]), Сърбия благодарение най-вече на транспортно-комуникационния си коридор и контрол над долината на Велика Морава, успява да утрои територията си.
Line 132 ⟶ 192:
Image: Morava river1.jpg| Велика Морава при Лапово
Image: Morava river2.jpg| Велика Морава при Лапово
Image: Velika Morava Varvarin.jpg| Велика Морава при Варварин
</gallery></center>
Line 139 ⟶ 199:
== Вижте също ==
* [[Западни български земи]]
* [[Морава]]▼
* [[Поморавие (регион)|Поморавие]]
* [[Българска Морава]]
▲* [[Сръбска Морава]]
* [[Шумадия]]
* [[Балкански езиков съюз]]
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Great Morava}}
* {{sr икона}} [http://www.zavod.co.rs/catalogue/detail1.asp?CAT_ID=33993 Морава - монография]
* [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-09-13&article=293690 Река с името България]
==Литература==
* [[Гаврил Занетов|Занетов, Гаврил]].
* [[Живко Войников]]. [[Българският Северозапад, Моравско, Косово и Тимошко. pdf.формат http://www.protobulgarians.com/]]
[[Категория:Реки в Сърбия]]
[[Категория:Западни български земи]]
[[Категория:Поморавие]]
[[bs:Velika Morava]]
[[cs:Velká Morava (řeka
[[de:Morava (Fluss)]]
[[en:Great Morava]]
Line 168 ⟶ 234:
[[nl:Morava (Servië)]]
[[nn:Velika Morava]]
[[no:Velika Morava]]
[[pl:Wielka Morawa]]
[[ru:Морава (река в Сербии)]]
| |||