Нагласа: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) нова, за довършване |
(Няма разлика)
|
Версия от 21:54, 27 януари 2010
В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Нагласата е психологическо състояние на предположеност на субекта към определена активност в определени ситуации. Явлението е открито от немския психолог Л. Ланге (L. Lange, 1888). В бившия СССР нагласата или по-известна като установка е разглеждана широко от Дмитрий Узнадзе и неговата школа (1956). Нагласите са основно позитивни или негативни възгледи към човек, място нещо или събитие (често наричани обект на нагласата). Хората може още да са в конфликт или да имат амбивалентни чувства към обекта, това означава че той (човека) едновременно има позитивни и негативни нагласи към него (обекта).
Дефиниция на Юнг за нагласата
Attitude is one of Jung's 57 definitions in Chapter XI of Psychological Types. Jung's definition of attitude is a "readiness of the psyche to act or react in a certain way" (Jung, [1921] 1971:par. 687). Attitudes very often come in pairs, one conscious and the other unconscious. Within this broad definition Jung defines several attitudes.
The main (but not only) attitude dualities that Jung defines are the following.
- Consciousness and the unconscious. The "presence of two attitudes is extremely frequent, one conscious and the other unconscious. This means that consciousness has a constellation of contents different from that of the unconscious, a duality particularly evident in neurosis" (Jung, [1921] 1971: par. 687).
- Extraversion and introversion. This pair is so elementary to Jung's theory of types that he labeled them the "attitude-types".
- Rational and irrational attitudes. "I conceive reason as an attitude" (Jung, [1921] 1971: par. 785).
- The rational attitude subdivides into the thinking and feeling psychological functions, each with its attitude.
- The irrational attitude subdivides into the sensing and intuition psychological functions, each with its attitude. "There is thus a typical thinking, feeling, sensation, and intuitive attitude" (Jung, [1921] 1971: par. 691).
- Individual and social attitudes. Many of the latter are "isms".
In addition, Jung discusses the abstract attitude. “When I take an abstract attitude...” (Jung, [1921] 1971: par. 679). Abstraction is contrasted with concretism. “CONCRETISM. By this I mean a peculiarity of thinking and feeling which is the antithesis of abstraction” (Jung, [1921] 1971: par. 696). For example "i hate his attitude for being Sarcastic.
