Константин Станишев (просветен деец): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
Константин Наков Станишев е следвал в [[Москва]], където пристига в 1859 г. заедно с [[Райко Жинзифов]], [[Никола Делииванов]], [[Георги Стаменов]] и [[Андрей Стоянов]]. Завършва образованието си в 1863 г. Междувременно се оженва за Мария Владимировна Даль - дъщеря на руския езиковед и писател [[Владимир Дал]]. Преподава математика в Московския императорски лицей<ref>Московский Императорский лицей в память Цесаревича Николая (неофициально: Катко́вский лице́й) в Москве, на Остоженке — привилегированное закрытое высшее учебное заведение для детей из дворянских семей (Википедия)</ref>, на който впоследствие става и директор<ref>Бугаева, Валентина Николаевна, “Консервативно-педагогическая концепция М.Н. Каткова”, диссертация на соискание ученой степени кандидата педагогических наук, “Смоленский государственный университет”, Смоленск - 2007</ref>. Един от възпитаниците на лицея го обрисува по следния начин:
 
{{цитат|Константин Накович (Николаевич) Станишев, преподавател, а по-късно директор на Лицея на Царевич Николай, ни преподаваше математика в последните три горни класа. По волята на съдбата този преподавател на безстрастна наука ни се случи с горещ и строг нрав. Станишев беше старши учител в лицея и беше много влиятелен и силен в администрацията му. След Катков на практика той беше неговият фактически управител. Тази силавласт той набирашебеше придобил постепенно и като човек смел и талантлив изпълняваше тази си роля майсторски. След смъртта на Катков той стана официален директор на лицея... Широко образован, той обаче беше рязък, невъзпитан и с тираничен характер... В педагогическите си възгледи Станишев беше убеден привърженик на желязната дисциплина и строгите мерки.<ref>П. М. Вишняков, "В Катковском лицее. Записки старого пансионера." (1875—1882). М. 1908. Вып. 1. С. 95—96</ref>.}}
 
Константин Станишев има изключително влияние в средата на славянофилите. Близък приятел е на [[Константин Миладинов]]<ref>[http://promacedonia.com/dr/dr_4.htm#stn ''„Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха“'', Глава 4], Димитър Райков, Партиздат, София, 1986</ref> и [[Райко Жинзифов]]. Тримата си кореспондират с Георги С. Раковски, с когото са се срещнали в Одеса, на път за руската столица<ref>НБКМ, Раковски, I Б. 507 (стар инв. № 6872); Вж и в-к Македония, бр. 144 от 30. I. 1921; Вж и Мак. преглед, II, 1926, кн. 4, с. 72—73</ref>. След смъртта на Жинзифов в Москва, Станишев запазва целия му архив и един албум с портрети на дейци от възраждането<ref>Стефан С. Бобчев, "Ксенофонт Райко Жинзифов", Наука, II, 1885, кн. 8—9, с. 747</ref>. Архивът на Райко Жинзифов заедно с всички книжа на К. Станишев след смъртта на последния са останали в семейството (наследниците) на Владимир Даль.