Нагласа: Разлика между версии

довършване
(нова, за довършване)
 
(довършване)
{{редактирам}}
'''Нагласата''' е психологическо състояние на предположеност на [[субект]]а към определена [[активност]] в определени ситуации. Явлението е открито от немския психолог Л. Ланге (L. Lange, 1888). В бившия [[СССР]] нагласата или по-известна като '''установка''' е разглеждана широко от [[Дмитрий Узнадзе]] и неговата школа (1956). Нагласите са основно позитивни или негативни [[възглед]]и към [[човек]], място нещо или събитие (често наричани обект на нагласата). Хората може още да са в конфликт или да имат [[амбивалентност|амбивалентни]] чувства към [[обект]]а, това означава че той (човека) едновременно има позитивни и негативни нагласи към него (обекта).
 
== Дефиниция на Юнг за нагласата ==
Нагласата е една от 57-те дефиниции на Карл Юнг в глава XI от ''[[Психологически типове]]''. Дефиницията на Юнг за нагласата е "готовност на [[психика|психето]] да действа или реагира по определен начин" (Jung, [1921] 1971:par. 687). Нагласите често идват по двойки, едната част съзнателна, а другата несъзнателна. Вътре в тази обща дефиниция Юнг идентифицира няколко нагласи.
Attitude is one of [[Carl Jung|Jung's]] 57 definitions in Chapter XI of ''[[Psychological Types]]''. Jung's definition of attitude is a "readiness of the [[Psyche (psychology)#Jung psyche def|psyche]] to act or react in a certain way" (Jung, [1921] 1971:par. 687). Attitudes very often come in pairs, one conscious and the other unconscious. Within this broad definition Jung defines several attitudes.
 
Главните (но не единствени) двойнствености на нагласите са определи от Юнг, както следва:
The main (but not only) attitude dualities that Jung defines are the following.
* Съзнание и несъзнавано. "Наличието на две нагласи е изключително често, едната съзнателна, а другата несъзнателна. Това означава, че съзнанието има много съдържания различни от тези в несъзнаваното, двойнствеността особено свидетелства за [[Теория на Юнг за неврозите|неврози]]" (Jung, [1921] 1971: par. 687).
* Consciousness and the unconscious. The "presence of two attitudes is extremely frequent, one [[Id, ego, and superego#Jung ego definition|conscious]] and the other unconscious. This means that consciousness has a constellation of contents different from that of the unconscious, a duality particularly evident in [[Jung's theory of neurosis|neurosis]]" (Jung, [1921] 1971: par. 687).
* Екстраверсия и интроверсия.
* Extraversion and introversion. This pair is so elementary to Jung's theory of types that he labeled them the "attitude-types".
* RationalРационални andи irrationalирационални attitudesнагласи. "IПредставям conceiveразума reasonкато as an attitudeнагласа" (Jung, [1921] 1971: par. 785).
** Рационалната нагласа се подразделя на мислеща и чувстваща психологически функции, всяка със своя нагласа
* The rational attitude subdivides into the thinking and feeling psychological functions, each with its attitude.
** Ирационалната нагласа се подразделя на сетивна (усещане) и интуитивна психологически функции, всяка със своя нагласа. "Тогава по този начин има типично мислене, чувстване, усещане и интиутивна нагласа" (Jung, [1921] 1971: par. 691).
* The irrational attitude subdivides into the sensing and intuition psychological functions, each with its attitude. "There is thus a typical thinking, feeling, sensation, and intuitive attitude" (Jung, [1921] 1971: par. 691).
* Индивидуални и социални нагласи.
* Individual and social attitudes. Many of the latter are "isms".
 
In addition, Jung discusses the abstract attitude. “When I take an abstract attitude...” (Jung, [1921] 1971: par. 679).
[[Abstraction]] is contrasted with [[concretism]]. “CONCRETISM. By this I mean a peculiarity of thinking and feeling which is the antithesis of abstraction” (Jung, [1921] 1971: par. 696).
For example "i hate his attitude for being Sarcastic.
 
[[Категория:Психологически нагласи]]