Гражданство на Европейския съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3:
 
==Кой е европейски гражданин?==
Самата правна уредба на европейското гражданство се съдържа в Част II на изменения [[Римски договор|Договор за създаванефункциониране на ЕвропейскатаЕвропейския общностсъюз]] и в редица други документи.
{{цитат|Член 20<br/><small>(предишен член 17 от ДЕО)</small><br/><br/>1. Създава се гражданство на Съюза. Гражданин на Съюза е всяко лице, което има гражданство на държава-членка. Гражданството на Съюза допълва националното гражданство и не го заменя.</br>2. Гражданите на съюза имат правата и задълженията по настоящия договор.|Договор за създаване на Европейската Общност<ref>[[#OJ|Европейски вестник C 115 (09. май 2008): Договор за създаване на Европейската общност, чл. 17.]]</ref>}}
 
Така формулираното определение за гражданството на Съюза дава основание да се направи заключението, че придобиване на европейско гражданство е невъзможно без предшестващо притежаване или придобиване на национално гражданство на държава — членка на ЕС. Така според договорите личният и неделим статус на гражданин на дъжава — членка на ЕС, води до фактическо положение, при което той става субект на права и задължения, свойствени на ЕС, които се закрилят не само в рамките на Съюза, но и извън него<ref>[[#Цанков|Цанков (2005): 31]]</ref>. Притежаването на национално гражданство на страна — членка на Съюза, е абсолютно изискуемо условие за придобиване на гражданство на Съюза<ref>[[#Цанков|Пак там]]</ref>. Обратната хипотеза обаче е невъзможна - Гражданството на Съюза не може да бъде използвано, за да се придобие гражданство на друга държава членка, различна от държавата членка, чиито гражданин е съответното лице. Същевременно Договорът от Рим не изземва правото на отдените страни — членки на Съюза, сами да определят условията за придобиване и изгубване на националното си гражданство<ref>[[#MP|Министерство на правосъдието]]</ref>.