Разлика между версии на „Шумата“

16 байта изтрити ,  преди 11 години
м
RomanNr: 5 repl;
м (Правописни грешки)
м (RomanNr: 5 repl;)
 
== История ==
Следи от разумен човешки живот в землището на днешното село са открити още от неолита (новокаменната епоха), т. е. преди 5-6 хиляди години. Тракийски надгробни могили има на няколко места: в местностите “Могили” и “Аговото” (вече унищожена) и в двора на Генко Атанасов Десев. От епохата на римското владичество са възникнали в близост две късноантични крепости: на местността “Имането” - над днешната махала Енев рът и на местността “Града” над с. Батошево. Животът в тези крепости продължил и през българското Средновековие, като тази при село Батошево е била седалище на феодал, а след 1250 г. станала владение на Батошевския ставропигиален манастир “Св. Богородица. В периода на робството в днешните шумненски земи турските спахии поддържали много даями със свои пастири, част от които били българи - аргати и ратаи, слезли от балканските селища. През чудесното шумненско землище е минавал и пътят от казалийския център Селви (Севлиево) за Батошево и оттам през Марагидишкия проход за Южна България. Българите балканджии били привлечени от плодородната земя, хубавите извори и в началото на 80-те години на ХVІІІXVIII в. започнали поединично да се заселват из просторното землище - от местността “Шумака” до “Илощица”. Според записани спомени един от първите заселили се към 1782 г. бил Колю Попилев, син на поп Илю от Батошево. Той купил 200 дюлюма земя от един богат душевски турчин, като платил в натура: черна кобила с бяло конче. Този български имот е на покойния Димитър Костадинов, който фактически се явява наследник на стария батошевски род “Попските”. Колю Попилев заварил други четирима заселници, дошли много малко преди него: първият бил дядото на Вълко Недюйчин и се числял към махала Енев рът, която възникнала преди Шумата. Вторият му съсед бил Печо Гергев - заселил се в 1781 г. Другите двама заселници се били установили около “Калаенския дол”. Тези петима заселници положили началото на нова българска махала към Батошевската община.
Потокът на заселници се увеличил в началото на ХІХXIX в., когато Османската империя преодоляла вътрешните си размирици - кърджалийските набези. В централната част на днешното село първи заселник между 1815-1820 г. бил Тотю Илиев Тотев (ок. 1790 - ок. 1875), който слязъл от махала Пульовци, Стокенско. Той станал родоначалник на големия род Темели (от гр. темелиос в тур. темел - основа), т. е. положил темелите (основите) на същинското селище. В съседство с Тотю Илиев Темел се заселили братята Колю и Стоян Кацарски. Идващите нови заселници сложили началото на родовете Ратковци, Друмеци, Мачковци, Момеци, Кабакчии, Котови и т. н.
Тези заселници сечели вековната гора и оформяли дворовете си, нивите си. От гората, от шумата на дърветата, произлязло името на новото селище - “онези там в шумата”, “живущите в шумата” (т. е. из гората) - и оттам махала Шума или Шумата. За пръв път това име документирано се среща в Парусията (или Кондиката) на възобновения през 1836 г. Батошевски мъжки манастир “Успение Богородично”. През 1857 г. от “махала Шумата” на поклонение в светата обител отишли две семейства: на Тотю и Пена и на Илия и Кера. Това са фактически семействата на Тотю Илиев Тотев - Темел и на малкия му син Илия Тотев (1826 - 1899). За пръв махлебашия (кмет на махалата) бил избран Лазар Братованов.
До Освобождението историята на махалата била неразривно свързана с нахийския център Батошево. Там шумненци ходели да се черкуват, на по-големите празници “отскачали” и до близкия Батошевски манастир. Когато през 1845 г. в Батошево било открито килийно училище, любознателните и по-заможни шумненци ходили там да сричат наустницата и светчето.
Дразгите и неприятностите с батошевци завършили през 1926 г., когато Шумата административно се отделила от с. Батошево и станала кметство. С указ № 28, обнародван на 31 януари 1928 г. махалата официално била призната за село. За подпомагане на земеделските стопани шумненци още на 10 април 1926 г. провели учредително събрание и създали кредитна кооперация “Зора”. Първоначално тя била с 21 учредители, а през 1944 г. брояла около 150 члена. Две от големите събития по това време били прокарването на телефонна линия със с. Батошево и електрифицирането на селото през 1927-1928 г.
До началото на 20-те години на ХХ в. културен център за шумненската младеж е било Батошевското читалище “Напредък”, основано през 1881 г. От 1921 г. прогресивната и будна младеж на махалата основала свое читалище, носещо същото име “Напредък”. Най-активна дейност провеждала театралната група, която изнасяла и забранени от фашистката власт пиеси, като младежите надхитрявали полицейската цензура представяйки за преглед пиеса с друго начало или с подменени корици.
Дълго време шумненци се черкували в с. Батошево. Едва на 28.ІІII.1932 г. избрали църковно настоятелство, което определило и двора на бъдещата църква. На 2.ІІІIII.1938 г. било избрано ново църковно настоятелство, което решило храмът да се построи по стопански начин, като се изразходват събраните 467 000.лв. Назначили арх. Стефан Попданаилов от Габрово и техник-ръководител Петър Григоров от Севлиево за построяване на храма. Основният камък бил положен на 8. ХІXI. 1938 г., а на 8. ХІXI. 1944 г. станало освещаването му. Пръв свещеник бил Доню Г. Сариев, а след него – Игнат (Гатю) Беров. Иконите са изписани от Лалю Трифонов от с. [[Топлеш]], Габровско през 1946-47 г. Външната мазилка на църквата, оградата и камбанарията са довършени през периода 1947-1973 г.
В годините на антифашистката съпротива с. Шумата влизало в района на действие на Севлиевския, а по-късно на обединения Габровско-Севлиевски партизански отряд. В този отряд от махала Енев рът излезли братът, сестрата и снахата Палаузови заедно със сина си Митко - най-малкия партизанин в България. На 1 април 1944 г. в партизанското скривалище-болница на местността “Осеникова поляна” геройски загива Митко Трифонов Палаузов и майка му Ганка. По пътя на въоръжената борба тръгва и Спас Драшков Иванов - убит на 1 април 1944 г. до с. Бяла черква в Родопите като партизанин от Средногорска бригада “Христо Ботев”. Като партизанин в Македония загива и Братован Петров Братованов. Съдбата на народен партизанин споделя и Атанас Дянков Татев.
В селото през 1942-1944 г. като верни ятаци на отряда действат Кера Татева Георгиева - наречена с право “майката на отряда”, Лазар Дянков Татев, Петър Татев Лазаров, семейство Палаузови (Дона, Цоню и Иван) и др.
38 183

редакции