Шумата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правописни грешки |
м RomanNr: 5 repl; |
||
Ред 22:
== История ==
Следи от разумен човешки живот в землището на днешното село са открити още от неолита (новокаменната епоха), т. е. преди 5-6 хиляди години. Тракийски надгробни могили има на няколко места: в местностите “Могили” и “Аговото” (вече унищожена) и в двора на Генко Атанасов Десев. От епохата на римското владичество са възникнали в близост две късноантични крепости: на местността “Имането” - над днешната махала Енев рът и на местността “Града” над с. Батошево. Животът в тези крепости продължил и през българското Средновековие, като тази при село Батошево е била седалище на феодал, а след 1250 г. станала владение на Батошевския ставропигиален манастир “Св. Богородица. В периода на робството в днешните шумненски земи турските спахии поддържали много даями със свои пастири, част от които били българи - аргати и ратаи, слезли от балканските селища. През чудесното шумненско землище е минавал и пътят от казалийския център Селви (Севлиево) за Батошево и оттам през Марагидишкия проход за Южна България. Българите балканджии били привлечени от плодородната земя, хубавите извори и в началото на 80-те години на
Потокът на заселници се увеличил в началото на
Тези заселници сечели вековната гора и оформяли дворовете си, нивите си. От гората, от шумата на дърветата, произлязло името на новото селище - “онези там в шумата”, “живущите в шумата” (т. е. из гората) - и оттам махала Шума или Шумата. За пръв път това име документирано се среща в Парусията (или Кондиката) на възобновения през 1836 г. Батошевски мъжки манастир “Успение Богородично”. През 1857 г. от “махала Шумата” на поклонение в светата обител отишли две семейства: на Тотю и Пена и на Илия и Кера. Това са фактически семействата на Тотю Илиев Тотев - Темел и на малкия му син Илия Тотев (1826 - 1899). За пръв махлебашия (кмет на махалата) бил избран Лазар Братованов.
До Освобождението историята на махалата била неразривно свързана с нахийския център Батошево. Там шумненци ходели да се черкуват, на по-големите празници “отскачали” и до близкия Батошевски манастир. Когато през 1845 г. в Батошево било открито килийно училище, любознателните и по-заможни шумненци ходили там да сричат наустницата и светчето.
Ред 36:
Дразгите и неприятностите с батошевци завършили през 1926 г., когато Шумата административно се отделила от с. Батошево и станала кметство. С указ № 28, обнародван на 31 януари 1928 г. махалата официално била призната за село. За подпомагане на земеделските стопани шумненци още на 10 април 1926 г. провели учредително събрание и създали кредитна кооперация “Зора”. Първоначално тя била с 21 учредители, а през 1944 г. брояла около 150 члена. Две от големите събития по това време били прокарването на телефонна линия със с. Батошево и електрифицирането на селото през 1927-1928 г.
До началото на 20-те години на ХХ в. културен център за шумненската младеж е било Батошевското читалище “Напредък”, основано през 1881 г. От 1921 г. прогресивната и будна младеж на махалата основала свое читалище, носещо същото име “Напредък”. Най-активна дейност провеждала театралната група, която изнасяла и забранени от фашистката власт пиеси, като младежите надхитрявали полицейската цензура представяйки за преглед пиеса с друго начало или с подменени корици.
Дълго време шумненци се черкували в с. Батошево. Едва на 28.
В годините на антифашистката съпротива с. Шумата влизало в района на действие на Севлиевския, а по-късно на обединения Габровско-Севлиевски партизански отряд. В този отряд от махала Енев рът излезли братът, сестрата и снахата Палаузови заедно със сина си Митко - най-малкия партизанин в България. На 1 април 1944 г. в партизанското скривалище-болница на местността “Осеникова поляна” геройски загива Митко Трифонов Палаузов и майка му Ганка. По пътя на въоръжената борба тръгва и Спас Драшков Иванов - убит на 1 април 1944 г. до с. Бяла черква в Родопите като партизанин от Средногорска бригада “Христо Ботев”. Като партизанин в Македония загива и Братован Петров Братованов. Съдбата на народен партизанин споделя и Атанас Дянков Татев.
В селото през 1942-1944 г. като верни ятаци на отряда действат Кера Татева Георгиева - наречена с право “майката на отряда”, Лазар Дянков Татев, Петър Татев Лазаров, семейство Палаузови (Дона, Цоню и Иван) и др.
| |||