Богдан (област Пловдив): Разлика между версии

Старото ([[турски език|турско]]) име на Богдан е '''Дерелий''', може би известно на някои от разказа на [[Иван Вазов]] „На лов в Дерелий“. През турското робство по-голямата част от селото, около реката, е било населено с [[турци|турско]] население, а българската [[махала]] е била в по-недостъпната част на селото по склоновете на [[Средна Гора]]. Сега от българската махала е останала само старата (неизползвана и разграбена) [[църква]] и развалините на земеделското [[училище]].До 1969 г беше запазена кулата-жилище на Измирлиите от последната четвърт на ХVІІІXVIII век,по известна измежду богданци с названието си "Бинъта"(от турската дума "бинъ"-т.е. сграда).Тя беше много интересна и като архитектура, и като историческа забележителност,тъй като в нея са се крили при кърджалийските размирици, както беят (известен като Измирлият-т.е.произхождащ от гр.Измир в дн. Турция) на когото принадлежала,така и местното турско и българско население.В размирната 1876г, пак в Измирлиевата кула (Бинъта), било събрано българското население на Дерелий от главореза и унищожителя на Клисура - Тосун бей,за да бъде изклано, но българите успели да изпратят съобщение по свой съселянин турчин до мютесарифа в Карлово,който с куриер изпратил писмо до Тосуна, в което писмо го заплашил със съд и присъда ,ако падне и един косъм от главата на дерелийци.Заплахата на мютесарифа подействала,въпреки че Тосун лично убил един дерелиец,някой си дядо Нешо, с когото имал лична вражда,но другите не посмял да ги пипне, и ги пуснал да си идат по домовете по живо,по здраво.Турското население на селото се изселва окончателно и изцяло в пределите на Османската империя веднага след Съединението,като разпродава имотите си,които дерелийци изкупуват.