|
Бонинг е роден в [[Сидни]], [[Австралия]], на 29 септември 1930 г. Учи в Мъжката гимназия в Сидни, после – пиано в Кралският музикален колеж в [[Лондон]]. Школува се допълнително като пианист продължавайки обучението като частен ученик и става корепетитор на оперни изпълнители. Една от тях е [[Джоан Съдърланд]], на която акомпанира в Австралия. Скоро след това сътрудничество двамата сключват брак и стават дует, което в началото (до 1962 г.) дава предимно рецитали. Когато диригента на тези оперни рецитали се разболява, Бонинг заема мястото му и оттогава фактически дирижира всички изпълнения на съпругата си.
Бонинг дебютира като оперен диригент през 1963 г. във [[Ванкувър]], – тойкъдето дирижира „[[Фауст]]“. Същата година, отново във Ванкувър, поставятпоставя „[[Норма]]“ за пръв път, със Съдърланд в главната роля и [[Мерилин Хорн]] като Адалджиза. Той дирижира и Английският камерен оркестър в много записи на опери и на класически произведения.
Проучвайки [[Жул Масне]] и италиаснкитеиталианските композитори на белкантото, Бонинг открива твърдението на Масне, че операта му „[[Есклармонд]]“ нае Масне катонеговото ''„най-голямо неговодобро постижение“''. ТоТова изпълва Бонинг с любопитство дори заради потъналата в забвение опера., Главнатакоято роляпочти –не е изпълнявана от края на Есклармонд,[[19 евек]]. можеHe биobtained най-труднатаa заtattered изпълнениеvocal отscore всичкиof it in Paris, писаниand вsubsequently краяbought наthe 19-тиfull век.orchestral score from an auction in New York City Бонинг добивасе бегласдобива представас заедна партитуратаокъсана партитура в Париж, иа в впоследствие –купува пълна, на търг в [[Ню Йорк]]. Макар, че съпругата му, първоначално е скептична за ролята, Бонинг яе ентусиазираентусиаст относно творбата и накрая я убеждава, че трябва да направиизпълни ролята на Есклармонд. Така операта е представена в [[Сан Франциско]] и Метрополитън, съответно през 1974 и 1976 г., а изпълнението на Съдърланд, поддържана от Бонинг е емблематично, за тази роля, с която са се захващали много и големи певици. Това сочи, че Бонинг има тънък усет за избора на репертоар, той е и този, който насочва съпругата си към колоратурните роли на белкантото.
През 1977 г. Бонинг става музикален директор на оперния оркестър във Ванкувър, при създаването му. Първото му дирижиране тук е на операта „[[Кралят на Лахор]]“ (Масне), в която пее и съпругата му.
|
