Ричард Бонинг: Разлика между версии

Проучвайки [[Жул Масне]] и италианските композитори на белкантото, Бонинг открива твърдението на Масне, че операта му „[[Есклармонд]]“ е неговото ''„най-добро постижение“''. Това изпълва Бонинг с любопитство дори заради потъналата в забвение опера, която почти не е изпълнявана от края на [[19 век]]. He obtained a tattered vocal score of it in Paris, and subsequently bought the full orchestral score from an auction in New York City Бонинг се сдобива с една окъсана партитура в Париж, а в впоследствие купува пълна, на търг в [[Ню Йорк]]. Макар, че съпругата му първоначално е скептична за ролята, Бонинг е ентусиаст относно творбата и накрая я убеждава, че трябва да изпълни ролята на Есклармонд. Така операта е представена в [[Сан Франциско]] и Метрополитън, съответно през 1974 и 1976 г., а изпълнението на Съдърланд, поддържана от Бонинг е емблематично, за тази роля, с която са се захващали много и големи певици. Това сочи, че Бонинг има тънък усет за избора на репертоар, той е и този, който насочва съпругата си към колоратурните роли на белкантото.