Национален историко-археологически резерват „Плиска“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Cyrlat: 2 repl; |
||
Ред 23:
Типично за народ, идващ от степите, българите строят столицата си насред полето, където, въпреки че няма естествена преграда пред врага, са построени три отбранителни пояса. Първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е направен от огромни плочи, образуващи висока около 2,5 м. крепостна стена, като във всички стени има по 2 петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 23 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби. [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика в Плиска]] например е изградена на около 2 км извън стените, а тя е била централна обществена сграда. Тези факти говорят, че столицата е била вероятно над 100 кв. км, колкото например е съвременният град [[Варна]].
Дворецът на кан [[Крум]] е построен върху 500 кв. м. и е сред най-забележителните паметници. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. С времето на управлението на кан [[Омуртаг]] (814 - 831) се свръзва второто разширяване на града. Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във
Край източната порта на Външния град се намира [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] - най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ.
| |||