Хазарски език: Разлика между версии

*''Sarkel'', хазарска крепост по долното течение на р. Дон. Името на хазарската крепост е предадено на гръцки като Σάρκελ, а с еврейска азбука като שרכיל (''s(š)rkyl'') или שרכל (''s(š)rkl'')<ref>Колебанието в разчитанията (''с''-''ш'') се дължи на липсата на диакритична точка над буквата ''шин'' (ש), с която се означава звукът ''ш'', но не е задължителна, понеже в еврейската азбука съществува и друга буква за звук ''s'' (ס).</ref> В превод това озвачава „бяла къщичка, бял дом“<ref>Според Константин Багренородни: τοῦ Σάρκελ τοῦ τῶν Χαζάρων κάστρου... ἑρμηνεύεται δε παρὰ αὑτοῖς τὸ Σάρκελ ἄσπρον ὁσπίτιον, виж: Constantine Porphyrogenetus 2006: 182.</ref><ref>У Продължителя на Теофан: Σάρκελ ... λευκὸν οἴκημα, виж ГИБИ.</ref><ref>В Началната руска летопис: '''и бывши брани межи ими ωдолѣ Свѧтославъ Козаром и городъ ихъ Бѣлу Вежю взѧ'''. Виж: Ипатьевская лѣтопись 1908.</ref> Според най-разпространеното тълкуване, първият компонент от наименованието се свързва с тюркския корен *''sar''-/*''siar''-/*''sāz''- със значение „бял, блед“<ref>Срв. карач.-балк, кирг. sаzsaz „блед“, казах., кирг. sazar- „бледнея“, якут. ааsаас „бял кон“, чув. šorъ „бял“, šor- „бледнея“, якут. arïï „мляко“ (= „бяло“), орх.-тюрк. sarïğ „жълт“ (с вторично развитие на значението, вероятно под монг. влияние, там šira означава „жълт“), за повече виж: Erdal 2007.</ref> Вторият компонент се свързва от една страна с *''gil''-, хипотетично възстановено среднозападноиранско съответствие на авест. ''gərəða''- „пещера“<ref>По-старото значение „къща, жилище“ е запазено в угро-фински заемки като удм. gurt „жилище, село“, коми gort „къща, жилище“ и „подземно жилище, гроб“, виж Pokorny 1959: 444. В средноперсийски *gr&#803;d- би дало *gil.</ref> и староинд. ''gr&#803;há''- „къща“, а от друга страна се свързва с чуваш. ''kil'' „дом, селска къща, стопанство“, тур. диал., азърб. ''gil'' „частица за принадлежност, прибавена към фамилни имена“, якут. ''küle'' „пруст“<ref>Тези тюркски форми са споменати от Федотов 1996: 291-292.</ref>. Независимо от произхода на *''gil''-, това наименование съответства точно на староруското название '''Бѣла вежа'''.<ref>Въпреки че в рус., белорус. вежа означава ‘кула’, старото значение е „къща, дом“, срв. словен. veža „пруст“, слов. veža, пол. wieża, г.-луж. wježa, д.-луж. wjaža „къща, дом“.</ref>

*''Boluščï'', име на хазарски генерал, живял през 10 век.<ref>За Boluščï, специално Golden 1980.</ref> Името е тюркско и означава „помощник, поддръжник“<ref>Срв. староуйг. boluš, шoршор. poluš „помощ“, poluščï „помощник“, чуваш. polъš „помощ“ – но чуваш. polъžoźъ „помощник“ е неологизъм.</ref> Един кумански хан е споменат под името '''Болушь'''.

*''tudunos'', хазарска титла. На гръцки записана като Τουδοῦνος и описана в глосата Τούδουνοι ̇ οἱ τοποτηρηταὶ παρὰ Τούρκοις (ЕtЕт. МаgnМагн.) и у Теофан<ref> Виж Moravcsik 1983: 317.</ref>. Това е точно съответствие на [[Орхонски надписи|орхонско-тюркското]] ''tud&#803;un'' „княз“. Прабългарският й вариант е запазен във волжко-бълг. *''turun'', в руски запис '''трунъ''' (Троицка летопис от 1230 г).<ref> Виж Фасмер 1987, т.4: 108.</ref>) и в по-късния и&#768; вариант чуваш. ''tъrъnтърън''.

*Moravcsik, G. Byzantinoturcica ІІII. Leiden/Berlin, 1983.