Свети Никола (Марица): Разлика между версии

| тип на сградата =

| архитектурен стил =

| реликви =

| съвременен статут = недействащ храм, паметник на културата

'''„[[Николай Мирликийски|Свети Никола]]“''' е [[Средновековие|късносредновековна]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Марица (село)|Марица]], община [[Самоков]], [[Софийска област]].

== Местоположение, история, архитектурни и художествени особености ==

 

На източната стена на църквата, отляво на [[апсида]]та, над допълнително издълбаната протезисна ниша е поместен паметен [[ктитор]]ски надпис. Макар и частично повреден, може де са реконструира следния текст : ''" [ Тази църква на Свети Никола по ]строи се[ ло Ма ]хала мали и големи. Бог да прости .. Никола, Михо, Радивой, Вуково, Дража, Кагана, Секула, Лека, Петко, Ради, Стоян, Воен, Гуро, Радосав, Герман."''

През 1869 г. се извършва ново разширение на църквата, при което към западната и южната и страна се издигат малки паянтови постройки, изпълняващи функцията на [[нартекс]]. Тези пристройки са отстранени при реставрацията през 1961-1970 г. Последното преустройство е извършено от свещиника на църквата поп Стоян Стамов през 1880 г. Той изрязва дървените обтегачи на старата църква, което довежда до бързо разпукване на свода и издълбава голяма протезисна ниша в олтара, което украсява с наивно изображение на благославящия Христос Велик архиерей.

 

 

Стенописите от първия етап са изписани непосредствено след построяването на църквата върху глинена подложка. Към тях се отнасят няколко фрагмента от сцената "Страшният съд" на западната фасада, запазени след разрушаването на стената по време на разширяването на църквата през 1830 г., както и украсата на апсидната конха, състояща се от изображенията на "Богородица Ширшая небес" и композицията "Поклонение на жертвата" (Мелизмос), включваща образите на Григорий Нисийски, Йоан златоуст, два ангела, Василий Велики и Атанасий Александрийски.

Цикълът на празничните сцени и Страстите Христови от горния регистъър започва на източната стена със двустранната сцена "Благовещение", разположена от двете страни на апсидната конха : отляво е Архангел Гавраил, а отдясно - Дева Мария. На южната стена следват сцените "Рождество Христово", "Сретение Христово", "Кръщение Христово", "Възкресение Лазарово", "Влизане в Йересалим" (Цветница, Впод господен). На северната стена са сцените "Съдът на Пилат", "Разпятие Христово", "Оплакване", "Жените мироноски на гроба" (Камък господен) и "Възкресение" (Слизане в ада). Композицията "Възнесение" е разделена на две части : - долната част "Възнесение : Богородица и апостолите" е разположена в люнета на източната стена между свода и апсидната конха, над сцената "Благовещение", а горната част "Възнесение Христово" е в зенита на свода. В зенита на свода следват главната композиция "Христос Пантократор" (Вседържител) в голям двоен кръг, уграсен с медальони на Богородица, Йоан Кръстител и ангели и западно от него - по малко изображение на "Христос Емануил" (Спасител). Трите хипостаса на Христос в зенита на свода са обградени от двете страни от фризове с изображения на пророци - на южното рамо на свода са изписани пророците Давид, Соломон, Михей,Авакум, Яков и Йеремия, а на северното рамо на свода са образите на пророците Мойсей, Арон, Самуил, Йона, Даниил и Захария.

 

 

На южната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола : "Свети Никола спасява давещия се", "Св.Никола спасява кораб от потъване", "СвНикола се явява на цар Константин" и "Св.Никола избавя тримата невинни от смърт" и медальонен фриз с изображенията на петимата пророци : Захарий, Соломон, Йезекил, Даниил и Авакум.

Изставена и почти запустяла след изграждането на новата селска църква в началото на ХХ век, старата църква "Св.Никола" започва бързо да се руши. Пропукването на свода и честите наводнения, налагат провеждането на обширни укрепителни работи, с което се заема в края на 50-те години на миналия век новооснованият Национален институт за защита на паметниците на културата. След близо 10- годишна работа, творческият колектив на Института, ръководен от арх.Н.Мушанов, художник-реставратора Б.Илиева и инженер В.Венков завършва през 1970 г. консервацията и реставрацията на архитектурата и стенописите, като възвръща паметника на българския народ.

== Литература ==

* Миятев, Кр., Старини по горното течение на Марица, В : ИБАИ, V/1928-29, с.338-340;

* Панайотова, Д. Старата църква в с.Марица , В : Арх.,VІІ/1965 г., бр.4, с.20-30;

* Венков, В., Консервация на църквата „Св.Никола” в с.Марица, МПК, VІІ/1967, № 1;

* Каменова, Т. Научно мотивирано предложение за обявяване стенописната украса на църквата „Св.Никола” в с.Марица – Самоковско за паметник на изобразителното изкуство, ИПК, София, 1968 г.;

* Чилингиров, Асен, Църквата „Св.Никола” в село Марица, София, изд.”Български художник”, 1976 г. , 160 с.;

== Галерия ==

<center><gallery caption="">