Аерофотография: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: fi:Ilmavalokuvaus |
еднакъв мащаб на снимките |
||
Ред 1:
[[Картинка:Spelterini Zürich West 1898.jpg|thumb|right|
'''Аерофотографията''' е фотографска дейност, при която се заснима земната повърхност от висока въздушна позиция. Този начин на снимане в английски се нарича ''Aerial photography'', в немски език ''Aerofotografie'', ''Luftbildfotografie'', в руски ''аэрофотография''. Извършва се със специално конструирана аерофотоапаратура и посредством летателни апарати -[[самолет]]и, [[хеликоптер]]и, [[аеростат]]и, [[Дирижабъл|дирижабли]], [[делтаплан]]и, хвърчила, безпилотни летателни апарати. Като продукт се създават [[Аерофотоснимка|аерофотоснимки]], предназначени за нуждите на военното разузнаване, на [[топография]]та и [[картография]]та, за нуждите на [[археология]]та, средствата за рекламата и [[кино]]то, изучаване промените в [[Околна среда|околната среда]] и др.
[[Картинка:Sofia Airport as seen from space.jpg|thumb|right|
==Основни направления в аерофотографията==
Аерофотографията предоставя информация чрез аерофотоснимки за следните направления.
Ред 7:
===Аерофотография за военното разузнаване===
[[Image:Bundesarchiv N 1275 Bild-204, Maschinengewehrkamera, geöffnet.jpg|thumb|left|Немска фотокартечница от Първата световна война ]]
Това е първото и най-съществено приложение на аерофотографията. Създаването на специализирана аерофотоапаратура за нуждата на военното разузнаване води началото си от 1911 г., когато руския военен инженер полковник Потте В.Ф. създава първият аерофотоапарат (на руски аэрофотоаппарат), използван по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]<ref>Большая советская энциклопедия, т.2, стр.493, Издательство "Советская энциклопедия", Москва, 1970</ref>. Сериозно развитие на такава техника има в [[Германия]]. Младата българска авиация е била оборудвана с много немски аерофотокамери ''Zeiss'' и ''IKA'' за разузнавателни полети. Съгласно протокол за ликвидирането на българската военна авиация със Съюзническата контролна комисия от 1919 г., фототехниката е унищожена в Божурище заедно с всички български самолета (73 сухоземни самолета и 9 хидроплани), три аеростата, 76 авиационни картечници, 110 авиационни двигателя, бомби, боеприпаси и друго авиационно оборудване<ref>Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935-1945 г. (част първа), стр.2, Издателство "ЕЪР ГРУП 2000", София, 2000</ref>.
===Аерофотография за топографията===
Ред 25:
{{основна|Авиационна фотография}}
Това е дял от аерофотографията, при който се заснимат летящи обекти. Фотографирането може да се направи от различни направления - въздух - въздух; въздух - земя; земя - въздух; земя - земя. Това се прави с фотоапаратура, различна от тази предназначена за заснимане на големи земни площи. Често тази фотография се практикува от парашутисти, делтапланеристи или летци, които фотогафират колегите си при полет, акробатични изпълнения или отдих след успешно завършил въздушен експеримент.
[[Image:Royal.crescent.aerial.bath.arp.jpg|thumb|right|200px|Снимка на Royal Crescent (Bath, Англия) от балон с топъл въздух тип монголфиер]]
===Аерофотография в стил документална фотография===
Това е специфична фотография, при която от неголяма височина се заснимат паметници, археологически обекти, красиви природни кътове. Такива аерофотоснимки се използват за научни, рекламни или други комерсиални цели. Осъществяват се от самолети и хеликоптери на аероклубове, делтапланеристи или безпилотни летателни средства.
[[Image:Strathblane by kite.jpg|thumb|right|200px|KAP фотография]]
===КАР аерофотография===
Ред 35:
==Аерофотографията в България==
[[Image:Antonov An-30.JPG|thumb|right|200px|Ан-30]]
Българската военна авиация е използвана за разузнаване и фотографиране на полето на бойните действия във войните в началото на ХХ век. Самолетите са оборудвани с немски аерофотокамери, които по-късно са разрушени заедно с всички летателни апарати на българската войска. Пионер летец - наблюдател аерофотограф е '''Георги Ст. Георгиев''' (1881-1956). Той дълбоко познава фотографския процес и е преподавател по аерофотография през 1914-1917 г. Като активен фотодеятел и теоретик на фотоизкуството е оставил трайна следа - член на първото фотографско дружество (1897 г.), основател на българския фотоклуб (1920 г.), главен инструктор по художествена фотография към ДП "Българска фотография" и автор на трудове и публикации по фотоизкуство.
| |||