Одринско примирие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Constantinople conference.png|thumb|200px|Граници на България според Цариградската конференция, [[1876]]-[[1877]]]]
 
'''Одринското примирие''', подписано на 19 / [[31 януари]] [[1878]] г. между [[Русия]] и [[Османска империя|Османската империя]] прекратява военните действия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
 
Line 6 ⟶ 5:
След победата на Руската армия при вр. [[Шипка (връх)|Шипка]] и очакваната капитулация на османския гарнизон в гр. [[Плевен]], Русия започава непосредствената подготовка на следвоенния период. Работи се по условията на бъдещото примирие с Османската империя и следвоенното устройство на Балканския полуостров.
==Основи на мира==
Руския дипломат [[Александър Нелидов]] изготвя записка" Записка относно условията за мир " , които могат да бъдат предложени на [[Висока порта|Високата порта]] / 10 / 22 ноември 1877 г. /. На основата на ''запискатаЗаписката'' е съставен документ наречен ''Основи на мира'', подписан от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] на 27 ноември / 9 декември 1877 г. В него се предвижда :
* Създаване на Българска държава със статут на автономно княжество и територия, която обхваща земите, където българското население е мнозинство. Размерът и не може да бъде по - малък от размера определен от [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]].
* Изтегляне на османските войски от територията на Българската държава, която има собствена милиция и правителство и ще плаща ежегоден данък на Високата порта.
* Признава се независимоста на [[Черна гора]], [[Румъния]] и [[Сърбия]]. Черна гора разширява територията си със земите освободени от армията и . Румъния получава териториално възнаграждние. Сърбия изменя границите си в своя полза. [[Босна и Херцеговина]] получава автономия. В християнските области на Османската империя се въвеждат реформи.
* Османската империя осигурява руските интереси по отношение на [[Босфор|Босфора]] и проливите. Заплаща на Русия вонновоенно обещетение за военните загуби и разходи.
* След подписването на примирие, османските войски се изтеглят от крепостите Видин, Русе,
Силистра, Ерзерум и започват преговори за изработване на мирния договор.
Line 17 ⟶ 16:
 
==Примирие==
Подписано е в 19, 00 часа на 19 / 31 януари 1878 г. в Главната квартира на Действуващата Руска армия в гр. Одрин от [[генерал-лейтенант]] [[Артур Непокойчицки]], / началник на Полевия щаб / и неговия помощник, [[генерал-майор]] Константин Канстанти Левицки от една страна и, Наджиб паша и Осман паша от друга. Това става възможно след подписването на ''Основите на мира''. Примирието прекратява военните действия и влиза в сила от момента на подписването,. валидноВалидно е през времето на преговорите за мир. Определена е демакарционната линия между двете армии, следваща приблизително трасето : Балчик - Хаджиоглу Пазарджик / дн. Добрич / - Разград - Търговище - Осман пазар / дн. Омуртаг / - Котел - р. Луда Камчия - Несебър - Деркоско езеро - Боюк чекмедже - Горна Джумая / дн. Благоевград / - Кюстендил - Враня - Голак планина - границата на Новопазарския санджак - сръбската граница при Копаоник планина. Османските войски се изтеглят от крепостите Видин, Белоградчик, Русе, и Силистра. Руските войски влизат в Бургас и Мидия. Примирието на Кавказкия военен театър се определя от пълномощниците на двете страни.
 
 
== Източници ==
*Енциклопедия "България", Издателство на БАН, София 1986, том 5, с. 861
* Христов Христо, Освобождението на България и политикатанаполитиката на западните държави 1876-1878 . София, 1963 г.
 
[[Категория:Руско-турска война (1877-1878)]]