Заговор на Катилина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
препр. |
||
Ред 32:
Катилина, е обявен в средата на [[ноември]] заедно с Манлий за държавен враг ''(hostis),'' вече не е в Рим, но заговорниците, които оставя се намират още в града. Понеже против тях освен заподозрение нищо друго няма, са и по-нататък дебнеща опасност.
Плановете на Катилина се объркват, когато посланици на галските [[алоброги]] се обръщат с информация към консула, че заговорниците ги молят за помощ. Цицерон употребява тогава хитрост, за да има доказателства. Алоброгите трябва да измолят от заговорниците писмена декларация за наградата, която ще трябва да получат за едно тяхно участие. Документите наистина са издадени и от двамата претори [[Луций Валерий Флак (претор)|Луций Валерий Флак]] и [[Гай Помптин]] през нощта към 3 декември на [[Милвийски мост]] хванати. Скоро след това арестуват заговорниците [[Публий Габиний Капито]], Стацилий, Кетег, Лентул и Марк Цепарий. Цицерон свиква най-бързо Сената на сутринта на 3 декември в ''храма на Конкордия'', за да покаже на сенаторите тези доказателства, като отваря и чете хванатите писма, в които стоят имената на заговорниците, пред техните очи.
Много от сенаторите протоколират заседанието и изказванията на заловените заговорници. Вечерта Цицерон запознава Народното събрание с резултатите на заседанието чрез своята трета Каталинска реч. Следващия ден, на 4 декември, сенатът се съвещава по-нататък. По времето на това заседание се появяват слухове, че [[Крас]] или [[Цезар]] са скритите мъже на заговора. Това се оказва обаче безосновно.
| |||