|
'''Гай Фламиний Непот''' ({{lang-la|Gaius Flaminius Nepos}}) е [[политик]] и [[консул]] от [[3 век пр.н.е.]] от епохата на [[Римска република|Римската република]]. До времето на братята [[Гракхи]], век по-късно, е най-популярният лидер, който се противопоставя на авторитета на [[Сенат]]а.
В годините след [[Първа пуническа война|Първата пуническа война]], ''[[нов човек|новият човек]]'' (букв. от латинския израз ''homo novus'') Фламиний е водач на реформаторско движение, което иска да преустрои държавните земи в [[Италия]]. Като [[народен трибун]] през [[232 г. пр.н.е.]], той печели [[плебисцит]], който разпределя римските земи южно от [[Ариминум]], завладени от [[гали]]те преди десетилетия, между бедни фамилии, чиито стопанства са били опустошени по време на войната. Сенатът се противопоставя на това и трибунът не се съветва със сенаторите, в противоречие с конституцията и традицията.
През [[227 г. пр.н.е.]] Фламиний е управител на провинция [[Сицилия (римска провинция)|Сицилия]]. Междувременно, реорганизацията на земята в Италия допринася за нова атака на териториите на [[Рим]] от страна на галите, които окончателно са разбити в [[Битка при Теламон|битката при Теламон]] през [[224 г. пр.н.е.]]. На следващата година, Фламиний за пръв път е избран за консул, и заедно с Публий Фурий Фил, принуждава галите да се подчинят на Рим, създавайки провинция [[Цизалпийска Галия]].
През [[221 г. пр.н.е.]] е [[началник на конницата]] при консула [[Марк Минуций Руф]], на следващата година е избран за [[цензор]], заедно с [[Луций Емилий Пап (консул 225 пр.н.е.)|Луций Емилий Пап]]. По време на цензорството си, Фламиний организира строителството на път, получил неговото име (''[[Виа Фламиния]]''), от Рим до Ариминум, основава колонии в [[Кремона]] и [[Плаценция]], реорганизира [[Комиция|комициите]] за да даде повече избирателна власт на бедните слоеве от населението, и построява [[Фламиниевия цирк]] (''Circus Flaminius'') на [[Марсово поле]]. През [[218 г. пр.н.е.]], докато е римския Сенат, той е единственият [[сенатор]], който поддържа [[Клавдиевия закон]] (''Lex Claudia''), забраняващ на сенатори да участват в задгранична търговия.
През [[217 г. пр.н.е.]], по време на [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]] и нашествието на [[Ханибал]] в Италия, Фламиний отново е избран за консул, съвместно с [[Гней Сервилий Гемин]]. Сформира нови [[легион]]и и напредва на север, за да посрещне Ханибал, но на [[27 април]] попада в засада в [[Битка при Тразименското езеро|битката при Тразименското езеро]]. Армията му е унищожена, а Фламиний е убит. Последователите му в Сената губят позициите си в полза на по-аристократични фракции, а римляните изпадат в паника, че Ханибал ще обсади града. Сенатът назначава [[Фабий Максим]] за [[диктатор]].
==Литература==
|
