Парламентаризъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м поправяне само на новите редове |
м пепратчица |
||
Ред 6:
Историческото развитие на парламента е дълъг и сложен процес. За предшественик на съвременния парламентаризъм обикновено се приемат варварските народни събрания от ранното средновековие (Робърт Дал сочи за предшественик на представителната демокрация викингските народни събрания). Същинската родина на парламентаризма е Великобритания, защото там той престава да бъде традиционна корпоративна структура и се превръща в модерна институция. Историята на възникването и укрепването на английския парламент е история на ограничаването на кралската власт в полза на парламента като представител на народа.
Всичко започва, след като крал Хенри II сформира Великия кралски съвет, който свиквал често, за да гласува извънредни данъци, да обсъди кралските законопроекти и да даде мнение за тях. Последната дума била на краля. Кралското всевластие тежало както на благородниците, които участвали в Кралския съвет, така и на поданиците. Стигнало се до тежък конфликт, при който кралят е трябвало да отстъпи. Кралят и феодалите успяват да се договорят и така се появява [[Велика харта на свободите|Magna charta]]. Във Великата харта на свободите от 1215 г. се приема, че кралят няма право да налага и събира особени данъци, без предварително да вземе съгласието на Великия съвет, който се състои от висши духовници и барони, избрани като представители на общините. Новото в представителството е, че предварително се уведомяват присъстващите за какво се събират и че присъстват по четирима малки барони (от средното съсловие) или рицари от всяко графство, които са най-добрите в областта.
От това произтичат две важни последици: средното съсловие (малките барони, земевладелци, граждани) не може да се обедини в отделна класа и да се противопостави на феодалите на краля; и големите феодали, водейки борбата с помощта и в името на целия народ, извоюват публични права за себе си и за съюзниците си или, както се казва в самата Харта „за всички свободни люде в Англия”. Всички те са представени в едно събрание лично или чрез делегати, образуват един Commune Concilium Regni, впоследствие наречен Parliamentum, който упражнява вместо тях политическите права, отстъпени им с разни харти и други такива актове.
| |||