Дъбово (дем Пеония): Разлика между версии

| име = {{PAGENAME}}Дъбово

| точка={{PAGENAME}}Дъбово

| описание=Местоположение на {{PAGENAME}}Дъбово в Дем [[Боймица (дем)|Боймица]], Ном [[Кукуш (ном)|Кукуш]]

'''Дъмбово''' или '''Дъ&#768;бово<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687</ref>''' или '''Дъмбово''' (изписване до 1945 година '''Д{{Уникод|ѫ}}бово''', {{lang-el|Βαλτοτόπι}}, ''Валтотопи'', [[катаревуса]] ''Βαλτοτόπιον'', ''Валтотопион'', до 1927 година [[катаревуса]] ''Δάμποβον''/''Ντάμποβον'', ''Дамбовон'', димотики ''Δάμποβο''/''Ντάμποβο'', ''Дамбово'') е [[село]] в Гърция, Дем [[Боймица (дем)|Боймица]] (Аксиуполи), Ном [[Кукуш (ном)|Кукуш]] с 346 души население ([[2001]]).

В 19 век Дъбово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Дъбово'' (Dabovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 45 къщи и 206 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.162-163.</ref>

Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Дъбово (Dabovo) има 360 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стрpp. 194-195.</ref>

По данни на Екзархията в 1910 година ''Дъбово'' е чифлигарско село с 43 семейства, 170 жители българи, 17 цигани (150 чифлигари) и една черква.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.</ref>