Мехмед Синап: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Grammar: 2; |
|||
Ред 56:
След 5-10 дни от курбана и мандрите на Машергидик планина се събрали петстотин въоръжени помаци - рупци, смолени и неколцина чечлии, като всеки от тях водел по няколко коне, мулета или магарета. Синап свъртял в кръг хората и конете, влязъл в средата на кръга, развял байрак от зелено-червен плат и гръмко извикал - ''„На сози керван, керванжибашията сам я! Комуто требва жито и брашно, да варви след мене!“''. Въоръжените помаци извикали: ''„Да живеиш,Синап! Алал ти вера!“'' и повели мулетата и конете след керванджибашията и на следващия ден привечер стигнали и се разположили на планината „Санджак“, северно от село [[Фотиново (Област Пазарджик)|Фотиново]], между [[Батак]], [[Пещера]], [[Брацигово]] и [[Девин]], от който връх се виждала голяма част от Тракийската низина.
След почивка и вечерята, той разделил дружината си на пет части и издал следната устна заповед. ''„Ще бастисвате (нападате) чифлици, села и царски хамбари (държавни складове), ще молите и плашите, ще грабите и палите, ще бахтете и пребивате, ала всички коне и мулета ще натоварите с жито, брашно и друго каквото може да се яде. Който се ворне с празну муле, ще го обеся с главона надолу!“'' След тази заповед, четите започнали по разни странични пътеки тихомълком да се спущат към полето. На развиделяване те започнали нападенията ''„С рукут, пукут и йокут“'' влизайки в селата и нападайки чифлиците, трошейки врати и хамбари и пълнейки чувалите с жито, брашно, фасул и други храни. Нито вземали, нито давали пари и други ценности. След няколкодневно скитане пак се събрали на планината Санджак с натоварени и претоварени коне и мулета на които върху самарите били натоварени и армагани за жените и децата на четниците. Повечето от тези армагани били вълнени и памучни платове и тук-таме бакърени и калайдисани съдове. Този подвиг на Синап и дружината му произвел неописуем възторг у изгладнелите хора и всички помаци от гладните села на [[Чеч]]енско и [[Девин]]ско посрещали Синапювия керван с тъпани, зурни, песни и китки с провикване ''„Аферим (пер.-тур. - браво), Синап! Да живееш, войводо, че ни нахрани и от смърт избави, и армаган ни донесе!“''
Подвигът и славата на Синап бързо се разнесла по всички кътове на [[Родопи]]те. От неговата находчивост и смелост се повдигнал духа на всички голи и гладни родопчани, а особено на разбойниците, бабаитите и славолюбците.
| |||