Разлика между версии на „Панос Статоянис“

редакция без резюме
(+обработка)
{{обработка|категории, МЕП, разширение}}
{{писател
| име = Панос Статоянис
| наставка =
| фон =
| дата на раждане = [[29 август]] [[1959]]
| място на раждане = Навплион, [[Пелопонес]], [[Гърция]]
| дата на смърт =
| място на смърт =
| работил =
| националност = [[грък]]
| период =
| жанрове = поезия, проза, текстове на песни, сценарии
| бележки =
}}
'''Панос Статоянис''' (на гръцки: Πάνος Σταθογιάννης) е [[Гърция|гръцки]] [[писател]], [[сценарист]] и [[преводач]] от и на български.
=== Произведения ===
Книгите писани на родния му език излизат от престижните гръцки издателство „Кедрос“ и „Ливанис“. След дебютната си поетична книга ''Сезонът на лисицата'' (1984) издава романите: ''Лилавото привлича охлювите'' (1993), ''Кивотът с отзивчивите жени'' (1995), ''Красивият грък и други зверове на пепелта'' (1998) и последния – ''Идеално време за любов и лъжи'' (2008). Негови произведения са преведени на английски, немски, български, руски, испански и арабски език.
Автор на текстове за песни на [[Димитрис Митропанос]], Пикс Лакс, [[Йоргос Даларас]].
 
Написал е сценарии за повече от 20 документални филма – продукции на Гръцката Национална Телевизия. Сценарист на филма ''Home, Sweet Home'', режисьор Корина Аврамиду (в продукция, 2010).
Живее в България от 1984 до 1994 г. Завършва специалност "Журналистика" във ФЖМК на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Защитава и докторска степен в същия факултут през 1993 г.
=== Основател ===
Един от 12-те основали през 1990 ''Ах, Мария – списание за литература и други наслади''. В София. Списанието с него участие излиза до 1994 г.
=== Преводи ===
Превел е на гръцки книгите: ''Аз, Анна Комнина'' (1996, Награда за най-добър превод на Съюза на преводачите в Гърция), ''Алквиад Малки и Алквиад Велики'' (1997) и ''Случаят Джем'' (1996) от [[Вера Мутафчиева]], ''Чевенгур'' от Андрей Платонов (1997), ''Акустичното гърне'' (1998) от [[Йордан Радичков]] , ''Странният рицар на свещената книга'' (1999) от [[Антон Дончев]], ''Шест черни разказа'' (2000) от Христо Запрянов, ''Родосто, Родосто'' (2004) от [[Севда Севан]] и ''Дунав мост'' (2006) от [[Георги Мишев]]. Редактирал е преводи на много произведения на балкански и руски писатели издадени в Гърция.
Превел е на български: ''Аскетика'' от Никос Казандзакис, изд. "Архетип", С., 1993; ''Любовни истории на обикновената лудост'' от Чарлз Буковски (съвместно с Румен Баросов)изд. "Архетип", С., 1991.
=== 14 незабравими години ===
Превел е на гръцки автори като Йордан Радичков, Вера Мутафчиева.
Между 1980 и 1994 година живее в България. Завършва журналистика в [[Софийски университет]] „Св. Климент Охридски“, където впоследствие специализира „Социология на масовите комуникации“ и му е присъдена степен [[Доктор]].
Един от 12-те основали през 1990 ''Ах, Мария – списание за литература и други наслади'' - което се превърна в [[мит]]. Неуморим преводач. Една от водещите фигури в редколегията. Неговото участие продължава до 1994 г. В негов превод на български излизат книгите: ''Любовни истории на обикновената лудост'' от [[Чарлз Буковски]] (съвместно с [[Румен Баросов]], изд. „Архетип“, С., 1991) и ''Аскетика'' от [[Никос Казандзакис]], (изд. „Архетип“, С., 1993).
 
Живее и работи в Атина.
 
[[Категория:Гръцки поети]]
[[Категория:Гръцки писатели]]
15

редакции