Владислав Каназирев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
| роден-място = [[Разлог|Мехомия]], днес [[България]]
| починал-дата = [[25 ноември]] [[1950]]
| починал-място = [[
}}
'''Владислав Николов Каназирев''' е български революционер, [[Разлог|Разложки]] районен началник на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
==Биография==
Владимир Каназирев е роден през 1876 година в [[Разлог|Мехомия]], тогава в Османската империя. Син е на [[Никола Каназирев]], а негови братя са революционерите [[Иван Каназирев|Иван]] и [[Владимир Каназирев|Владимир]] Каназиреви.
През 1902 година минава в нелегалност. При избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година участва в конференцията на 5 септември в Банско, на която е изработен планът за въстание в [[Серски революционен окръг]]. Заедно с брат си Владимир, [[Атанас Попкостов]] и [[Петър Лачин]] е определен войвода и военен ръководител в Разложко. Действа под ръководството на брат си във въстанническите действия.
След освобождението на града през [[Балканска война|Балканската война]] Владислав Каназирев е избран за кмет на града. Умира в [[София]] на 25 ноември 1950 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 70-71</ref>.▼
След погрома на въстанието емигрира в България, но след амнистията от 1904 година се завръща в Мехомия, където продължава да се занимава с търговия, обществена и революционна дейност.
▲След освобождението на града през [[Балканска война|Балканската война]] Владислав Каназирев е избран за кмет на града. Основател е и дългогодишен председател на читалището в Мехомия. Умира в [[София]] на 25 ноември 1950 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 70-71</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 416 - 417.</ref>
==Бележки==
| |||