Мехмед Синап: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
PtBg (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 8:
| починал-място = [[Лъджа]]
}}
'''Мехмед Синап''' е [[Родопи|родопски]] [[хайдутин]]-[[Помаци|помак]]българин мохамеданин, живял през [[18 век]]. Според изследванията на [[Васил Дечов]], Мехмед Синап е роден в село [[Бръщен]], в семейство на [[помацибългари мюсюлмани]]. Като малък останал сирак и бил отгледан от „един гребинар“. По това време гребинари наричали жителите на село [[Ваклиново]] и село [[Дебрен (Драмско)|Дебреджен]]. Според други източници е роден през [[17 век]] в долната махала на село Алакьой, Драмско ([[Долно Али Кьой]]). Първоначално е овчар на местния чорбаджия [[Метакса Марчовски]]. По-късно, след като жителите на областта [[Чеч]] умират от глад, а бея си трупа запаси в хамбара, повежда 500 души и взима жито за цялата област. Обявява се за независим владетел на Чеча и Родопите и подкрепян от населението, прави многобройни набези срещу османлиите. За тази си постъпка е наречен „Спасителят на Чеча“.<ref>{{cite book
| last = Искренов
| first = Андон
Ред 27:
== Ранен живот ==
 
Знае се, че бунтовната искра е произлязла от главата на родопския нехранимайко най-вече поради ширещата се сиромашия и глад сред населението. Роденият в село [[Бръщен]], [[Гоце Делчев (град)|Гоцеделчевско]], [[помаци|помак]] Мехмед Синап на петгодишна възраст останал кръгъл сирак, защото баща му и майка му били починали по-рано. Родителите му били много бедни и не оставили на сина си друго имане освен една полусрутена къща-колиба, едно магаре и 2-3 кози, поради което Мехмед станал разбойник. Парцалив и замърсен, той се скитал по улиците в селото, биел с камъни селските кучета и се хранел със сух хляб и други изоставени храни, каквито му давали роднини и други по-милостиви хора. Когато поотраснал, един гребенар го прибрал и го водел по селата, да му пасе конете и нагледва гребените. След 1-2 годишно слугуване у гребенаря, Мехмед се изгубил и никой не знаел къде се е скитал и какво е правил.
 
== Като ратай ==
Ред 37:
== Начало на разбойническия период ==
 
Мехмед Синап си тръгнал за [[Чеч]]енско по пътя Пашмаклъ - Байремери - Шабаница - Машергидик, по билото на гористите планини. На другия ден пристигнал на прохода и планината Машергидик (Хаджиосманското), където [[Смолян|смолено]]-[[Рупчос|рупските]] [[помаци]] от селата [[Кестен (село)|Кестен]], [[Триград]] и [[Алъкьой]] стъкмявали мандри и приготвяли общ [[предой]]ски (предой е местен празник) курбан. На поляната около казаните, в които вряло месо, седели и се изтягали много помацибългаромохамедани - чечлии, смолени и рупци, при което до казаните седнал и Синап. Когато овцете били предоени и месото увряло, кехаите (владетели на големи стада овце) и организаторите на курбана поканили гостите да се приготвят за ядене. На поляната били сложени месо, сирене, извара, и мляко, а хляб и [[качамак]] нямало. Един от организаторите рекъл:
 
{{цитат|Каните се и ежте, каквото Аллах е дал, а за хлеб и качамак не питайте. Саква саро е дошла, да правим курбан без троха хлеб. Мислем де може да се найде и ут де можем да зьомим жито и брашно за качамак, ала ни можим да намислим, затова ежте, пак и за хлеб мислите.}}
Ред 54:
 
 
След 5-10 дни от курбана и мандрите на Машергидик планина се събрали петстотин въоръжени помацибългарио мюсюлмани - рупци, смолени и неколцина чечлии, като всеки от тях водел по няколко коне, мулета или магарета. Синап свъртял в кръг хората и конете, влязъл в средата на кръга, развял байрак от зелено-червен плат и гръмко извикал - ''„На сози керван, керванжибашията сам я! Комуто требва жито и брашно, да варви след мене!“''. Въоръжените помациТе извикали: ''„Да живеиш,Синап! Алал ти вера!“'' и повели мулетата и конете след керванджибашията и на следващия ден привечер стигнали и се разположили на планината „Санджак“, северно от село [[Фотиново (Област Пазарджик)|Фотиново]], между [[Батак]], [[Пещера]], [[Брацигово]] и [[Девин]], от който връх се виждала голяма част от Тракийската низина.
След почивка и вечерята, той разделил дружината си на пет части и издал следната устна заповед. ''„Ще бастисвате (нападате) чифлици, села и царски хамбари (държавни складове), ще молите и плашите, ще грабите и палите, ще бахтете и пребивате, ала всички коне и мулета ще натоварите с жито, брашно и друго каквото може да се яде. Който се ворне с празну муле, ще го обеся с главона надолу!“'' След тази заповед, четите започнали по разни странични пътеки тихомълком да се спущат към полето. На развиделяване те започнали нападенията ''„С рукут, пукут и йокут“'' влизайки в селата и нападайки чифлиците, трошейки врати и хамбари и пълнейки чувалите с жито, брашно, фасул и други храни. Нито вземали, нито давали пари и други ценности. След няколкодневно скитане пак се събрали на планината Санджак с натоварени и претоварени коне и мулета на които върху самарите били натоварени и армагани за жените и децата на четниците. Повечето от тези армагани били вълнени и памучни платове и тук-таме бакърени и калайдисани съдове. Този подвиг на Синап и дружината му произвел неописуем възторг у изгладнелите хора и всички помаци от гладните села на [[Чеч]]енско и [[Девин]]ско посрещали Синапювия керван с тъпани, зурни, песни и китки с провикване ''„Аферим (пер.-тур. - браво), Синап! Да живееш, войводо, че ни нахрани и от смърт избави, и армаган ни донесе!“''
 
Подвигът и славата на Синап бързо се разнесла по всички кътове на [[Родопи]]те. От неговата находчивост и смелост се повдигнал духа на всички голи и гладни родопчани както мюсюлмани, така и християни, а особено на разбойниците, бабаитите и славолюбците.
 
Влиянието на Мехмед Синап се простирало над Западните Родопи, като той назначавал управници на различните региони:
Ред 68:
* началник на [[Кърджали]]йско е [[Емин ага]]
 
Мехмед Синап се бил установил в покрайнината [[Чеч]], там където се събират Неврокопска, Драмска и Ахъчлебейска каза. В централните и източните Родопи той ходил като завоевател и налагал данъци и такси на селата, докато най-югозападните родопски села били под неговата закрила, а помацитебългарите мюсюлмани — чечлиите и ахряните от тези региони го подкрепяли.
 
== Използвана литература ==