Симеон Петров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{commons|Category:Simeon Petrov}} |
Редакция, форматиране, източници |
||
Ред 1:
{{личност инфокутия
{{Биография инфо |▼
| име-оригинал =
| име-категории = Петров, Симеон
| описание = Български авиатор
| портрет =
роден-дата=[[1 септември]] [[1888]] |▼
| px =
роден-място=[[Русе]], [[България]] |▼
| портрет-текст =
починал-дата=[[1950]]|▼
| още-следпортрет =
починал-място=[[София]], [[България]]▼
| наставка =
| роден-ден = 1
| роден-година = 1888
| роден-град = Русе
| роден-регион =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-от =
| националност = Българин
| още-данни =
| уебсайт =
| бележки =
}}
'''Симеон Петров''' (01.09.1888 – 1950) е първият [[Българи|български]] [[авиатор]], летял над територията на [[България]]. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.
=== Произход и образование ===
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в [[Русе]].
[[Картинка:Simeon petrov2.jpg|дясно|мини|Летателното разрешително на Симеон Петров]]▼
Симеон Петров е първият правоспособен български пилот и е първият български авиатор, летял над [[България]]. Този полет е извършен на [[13 август]] [[1912]] г. След това заминава за [[Русия]] за закупуването на аероплани. Изпълнил задачата си, той се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на [[Балканска война|Балканската война]] извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.▼
[[Картинка:Simeon petrov3.JPG|дясно|мини|Картичка с лика на Симеон Петров издадена от френските пощи]]▼
=== Военна кариера ===
== През Първата световна война ==▼
Служи в 4-ти артилерийски полк в [[София]].
Симеон Петров конструира авиационните бомби тип „[[Чаталджа]]“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на [[Германия]] и бомбата е използвана от Централните сили до края на [[Първата световна война]].▼
'''[[Франция]]'''
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с [[Христо Топракчиев]] и [[Никифор Богданов]], е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]].
== Между световните война ==▼
След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. той създава дружеството "СИМОНАВИЯ" (от СИМеОН АВИАтора), което най-първо внася от Франция грамофонни плочи, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е "Орфей". Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София. ▼
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на [[Франция]].
== След Втората световна война ==▼
През 1947 г. то е национализирано и е преименувано "[[Балкантон]]". Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод. Умира, забравен от всички, през [[1950]] г. в София.▼
▲[[Картинка:Simeon petrov3.JPG|дясно|мини|Картичка с
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио-ХХІ” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите разрешителни след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
'''[[Балканска война]]'''
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XXI” с двигател „Гном” от 70 к.с. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
▲
▲
Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.
▲След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]] в [[Берлин]] през 1936 г. През 1938 г.
▲През 1947 г.
Умира, забравен от всички, през [[1950]] г. в София.
==Източници==
* Първият български авиатор Симеон Петров. // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г.
* Петков, Иван. [http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=48826 Страници в небето.] // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г.
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aaebulgaria.org/AviationHistoryBG.htm | заглавие = История на българската авиация | достъп_дата = 3 февруари 2010 г. | автор = Асоциация на авиационните инженери | дата = | издател = | език = }}
{{commons|Category:Simeon Petrov}}
{{СОРТКАТ:Петров, Симеон}}
| |||