|
Гробници са строени от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хил. пр. Хр.) и до наши дни във всички територии на обитавания свят.
== Тракийски гробници ==
[[Image:Tatul-sarcophagus.JPG|thumb|right|250px|Скалната гробница и светилище при с. Татул]]
[[Картинка:Cournols dolmen2.jpg|thumb|right|250px|Долмен от Франция]]
[[Картинка:Seuthus III Tomb 1.JPG|thumb|right|250px|Вход с врати на гробницата от "Голяма косматка"]]
[[Картинка:Tomb sveshtari2-1-.jpg|thumb|right|250px|Вътрешност на централното помещение на Свещарската гробница]]
[[Image:Vergina2.jpg|thumb|right|250px|Фасада на една от гробниците от Вергина]]
Произходът и етапите в развитието на тракийската гробнична [[архитектура]] не са напълно изяснени.
Най-ранните гробници са може би скално-изсечените помещения, които се намират в големи количества в [[Родопи]]те, [[Странджа]], източна [[Стара планина]] и североизточна България, датирани от [[Бронзова епоха|къснобронзовата епоха]] (втората половина на II хил. пр. Хр.) до [[Ранножелязна епоха|ранножелязната епоха]] (IX-VII в. пр. Хр.). Някои изследователи смятат, че тези помещения не са били гробници, а [[светилище|светилища]], а други - че са изпълнявали и двете функции. Скалните тракийски гробници имат обикновено едно помещение, рядко имат преддверие или [[дромос]] (коридор). Имат един вход отстрани и често - отвор на тавана, който е имал за капак подвижен камък. Входовете са малки, ниски, с кръгла форма. За да влезе, човек трябва да се наведе или да пълзи. На някои входове се виждат [[жлеб]]ове за затваряне с камък. Скалните гробници имат приблизителна форма на пресечен [[конус]]. Размерите им рядко позволяват повече от един [[човек]] да стои изправен във вътрешността. Срещат се изсечени скамейки (или погребални легла) по стените им, както и ниши, за поставяне на някакви предмети.
[[Долмен]]ите в Тракия също произхождат от къснобронзовата и [[Ранножелязна епоха|ранножелязната епоха]]. Те са архитектурни съоръжения, строени от каменни плочи, като стените (и тавана) на едно помещение са изградени всяка от по една плоча. Долмените имат по една или повече камери с различни размери. Срещат се долмени, в които човек едва влиза и не може да се изправи, но има и долмени с по-голяма височина от човешки ръст. Понякога над долмените са издигани [[могила|могили]], но това е сравнително рядко явление. Долмените са строени в равнинни територии, където не е имало удобни скални масиви за строеж на скални гробници.
Както скалните гробници, така и долмените рядко се намират неограбени, тъй като в повечето случаи са били лесно достъпни.
В средата на първо хилядолетие пр. Хр. в Тракия се появяват градените [[могила|подмогилни]] гробници. Те са винаги покрити със земен насип и често притежават дълъг коридор ([[дромос]]), който извежда навън от могилата. Срещат се два основни вида - кръглокуполни и такива с правоъгълен план. Съществуват хипотези, че правоъгълните гробници произхождат от долмените, а кръглокуполните - от скалните гробници, или от [[Микена|микенските]] кръглокуполни гробници.
Кръглокуполните гробници се срещат в териториите на днешна [[България]] и европейска [[Турция]] - териториите на древна [[Траки]]я. Появават се през V в. пр. Хр. и се използват до края на античността - IV в. сл. Хр. Строени са от каменни блокове или тухли. Представителни кръглокуполни гробници са тези в [[Казанлъшка гробница|Казанлък]], [[Мезек]], [[Стрелча]], [[Старосел]], [[Александровска гробница|Александрово]] и др.
Гробниците с правоъгълен план се срещат по-рядко в Тракия, но са много характерни за [[Македония]] от края на IV в. пр. Хр. Те могат да съдържат повече от едно помещение и са покрити с двускатен или куполен покрив. Изграждани са от каменни блокове. Представителни тракийски гробници от този вид са намерени в [[Свещари]], [[Стрелча]], [[Смядово]] [[Шумен]]ско, [[Голяма косматка]], а македонски - [[Вергина]].
Предполага се, че са съществували и дървени гробници с двойни стени, като пространството между тях е запълнено с чакъл. Такива са били гробницата в [[Могиланска могила|Могиланската могила]] във [[Враца]] и тази от с. [[Оризово]].
Някои гробници не притежават никаква украса, но много са украсени със стенописи (Казънлък, Свещари, [[Оструша]], [[Александрово]]) и релефи (Свещари), има и гробници с надписи (Смядово, Шуменско). В неограбените гробници се откриват множество предмети, поставени като погребални дарове, които са ценен източник за изследване на [[Тракийско изкуство|тракийското изкуство]], религиозни представи и обреди.
== Литература ==
| 