Административен акт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: lt:Valdymo aktas
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Административен акт''' е [[право|юридически]] термин, се появява за първи път у нас през 1911г. в доктрината, след което се пренася и в законодателството. Сега той е легален термин у нас и се използва в редица текстове на Административно-процесуалния кодекс( АПК ДВ, бр. 30 от 11 април 2006)
'''Административен акт''' е [[право|юридически]] термин, който се появява в началото на [[20 век]]. Административният акт е едностранно властническо волеизявление на [[държава|държавен]] орган, което едностранно поражда правни последици, в оферта на държавното управление и при необходимост може да бъде изпълнено с помощта на държавна принуда. Той е юридически акт, който се издава въз основа на закон и в изпълнение на закона от административен орган, който изпълнява административна дейност.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават прява или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
 
С членове 20 и 21 от АПК се разшири представата за административния акт. На първо място административния акт е волеизявление. В този аспект административният акт може да се определи като едностранно властническо волеизявление на държавен орган. Административният акт е волеизявление, т.е. нарежда се на плоскостта на юридическите факти, и по - специално на плоскостта на правомерни юридически действия (бездействия), за които е характерно волята на субектите за настъпване на правни последици. Волеизявлението е характерно и за договорите. Основната разлика между договора и административния акт обаче се съдържа в характера на волеизявлението. При административния акт волеизявлението винаги има властнически характер, докато договорът никога няма властнически характер. Административния акт е винаги едностранен, властническото волеизявление винаги е в посока от органа на изпълнителната власт към адресата.
Административните актове действат във времето, в пространството и по отношение на лицата. Актът поражда последици само в определени отрязъци от време(във времето). В пространството- административния акт порацда правни последици само в/у териториалните предели на правомощията на съответния орган на изпълнителната власт. По отношение на лицата- действат по отношение на всички лица. Възможно е даден нормативен акт да има за адресати определена група от населението.
Административния акт като юридически акт се характеризира и с това, че винаги поражда правни последици. Те могат да се изразят в права, задължения, правни статути, правни положения. Административния акт винаги се издава въз основа и в изпълнение на закона, затова той винаги е подзаконов акт. Той е юридически израз на разгръщаната от органите на изпълнителната власт изпълнително-разпоредителна дейност на държавата. Според чл. 21 от АПК за административен акт се приема и изразеното с действие или бездействие волеизявление на административния орган. Става дума за установени публичноправни задължения за даден орган по силата закон. В този случай административния орган реализира чрез действия или бездействия волеизявленията си. Защитата срещу неоснователни действия или бездействия на администрацията засегнатите субекти могат да се осъщестяват по реда на чл. 250 и чл. 257 от АПК.
Известни са различни класификации на административните актове, изградени на основата на различни критерии.
А. Според степента на конкретизация на адресатите те биват :
а) нормативни
б) идивидуални
в) общ (ненормативен)
Б. Според насочеността на волеизявленито на административния орган - автор на акта, те биват:
а) констативни
б) декларативни
в) конститутивни
В. Според съдържанието си, те биват:
а) утежняващи
б) облагоприятсващи
Г. В зависимост от това, дали се касае за юридическо действие, или бездействие, като бездействие е отказът на администрацията. Съгласно чл. 21 от АПК отказите са индивидуални административни актове с отрицателно съдържание. Отказите биват.
а) изрични
б) мълчаливи
Д. В зависимост от това, накъде е насочено държавното управление в страната, навън спрямо граждани и организации или навътре към самата държава, те биват
а) външни
б) вътрешни
 
[[Категория:Публично право]]