Разлика между версии на „Спортни шейни“

редакция без резюме
м (премести „Пързаляне с едноместна шейна“ като „Спускане с шейни по улей“: преместено по неправилен начин)
{{авторски права}}
#виж [[Спускане с шейни по улей]]
'''Пързалянето с едноместна шейна''' (фр.''Luge'') Шейни в улей, е един от най – атрактивните и завладяващи зимни спортове. Със своята висока скорост, специфична състезателна екипировка, уникални ледени писти за спускане, този спорт е с приоритет при зрителския интерес и в същото време твърде недостъпен за масово практикуване.
 
В исторически аспект е трудно да се определи точен период, в който се осъществява изобретяването на примитивната шейна, но със сигурност това е човешко откритие, даващо ценна помощ на древните хора преди откриването на Колелото. Шейната достига до там, където малко човешки изобретения се справят така както го прави тя вече хилядолетия.
==История==
Спорен е момента с определянето на първооснователят на Шейната. Има данни отнасящи се за периода около 800 г., свързани с викингите и използването на двуплазова шейна за превоз на товари, дървени трупи от планината, както и за лов. Такава археологическа находка е открита на територията на град Слаген, Норвегия около фьорда Осло.
 
Пак на север, но в Америка, мохалките – индианско племе, обитаващо земите покрай езерото Каналейк близо до град Квебек, Канада изработват свой вариант на транспортна шейна, наречена от тях Тобоган. Използват я предимно при лов и пренасяне на провизии между отделните села и ловни лагери. Под Името Тобоган е известно някъде по света спускането с шейни.
 
В Швеция около Полярния кръг в минали периоди се използва къса, едноместна шейничка за придвижване върху лед. Това става чрез забутване с бягане, последвано от лягане по корем върху шейната. Множество варварски племена, по време на Римската империя, имат хитрата практика да използват елипсовидните си бойни щитове за спускане по алпийските склонове. Така те изникват изненадващо в неудобни позиции за римските формирования.
 
Първото състезание, за което имаме сведения от историческите хроники се състои в Норвегия и датира 1480 година. Друг такъв извор ни дава информация за друго – 1552 година,което се състои в планината Ерц. За подобни мероприятия, състояли се в такъв отдавнашен период има твърде оскъдни данни. Поради тази причина първото шейни състезание със спортна насоченост се счита проведеното през 1883 година в швейцарския курорт Давос. Там хотелиерът Каспър Бадрът, за да разнообрази програмата предлагана от хотела му, освен минералните бани и лечебни процедури, организира и състезание по шейни. Трасето е дълго 4 километра, представлява алея от Сант Волфганг до Клостерс. Победител е австралийския студент Джордж Робертсън, управляващ двуместна шейна с партньор Петер Минш – клостерски пощальон. Времето на първите шампиони в историята на шейни спорта е 9 минути и 15 секунди. Средната им скорост е 26 км/ч (при днешните условия скоростта е скочила на 135 км/ч). Джордж Робертсън печели състезанието, в което вземат участие 21 души от 7 държави – Англия, Германия, Холандия, Швеция, Швейцария и САЩ.
 
В повечето алпийски райони, организирането на състезанията е свързано със столетни традиционни обичаи на определени градове и области. От тази основа, на забавни традиционални чествания, спускането с шейни се превръща в организиран и целенасочен спорт.
 
Един от най–старите и значими шейни клубове е баварския Берхтезгаден, запазен до днес, със своята 84 годишна история, той продължава да дава на света шампиони от школата си. В региона на Берхтезгаден се осъществяват едни от първите състезания, както и организирани спортни сдружения, с най – ранна дата - 1903 година. В момента главното седалище на Международната федерация по шейни се помещава там.
 
Първото световно първенство на изкуствена писта – улей е 72 години след това в Давос. Проведено е в Осло през 1955 г. участниците са 52 – ма, от 8 националности. Две години по – късно (1957 г.) се основава официално международната федерация (FIL) в Давос – Швейцария. До този момент шейните са малко или много в сянка на по – големия си брат – Бобслея, чиято федерация е основана през 1923 година и не се е отнасяла пряко по проблемите на тогавашните шейни. Състоялото се първенство в Осло се явява генерална репетиция за Предстоящите Зимни олимпийски игри в Инсбрук – Австрия.
 
На конгрес на Международния олимпийски комитет през 1961 година в Атина шейните в улей се включват в програмата на [[Зимни олимпийски игри 1964|игрите в Инсбрук през 1964 година]]<ref name="van1801">[http://www.vancouver2010.com/olympic-news/n/news/afp-news/skeleton--bobsleigh-and-luge--anglos-sliding-into-vancouver-contention_234324Kw.html Skeleton, bobsleigh and luge: Anglos sliding into Vancouver contention - статия от официалния сайт на игрите от 18.01.2010]</ref>. Олимпийският улей за игрите в Австрия е изграден от бетонни тухлички, като заледяването е естествено, т. е. от студения климат. Приемането на шейните в олимпийското семейство дава предпоставка този вид спорт да се смята за добре развит и с богат интерес от страна на активни състезатели и публика. IX – те Зимни олимпийски игри в Инсбрук дават необходимия тласък и добра перспектива за развитие на шейните в улей. В тази олимпиада дисциплините са три: едноместни шейни мъже, едноместни шейни жени и двуместни шейни мъже.
 
При силния пол златен медалист е Томас Кьолер от Германия с време 3:26.77, сребърен – Клаус Бонсак – Германия с време 3:27.04 и трета позиция заема Ханс Пленк – също от Германия. – 3:30.15. При дамите Златото грабва Ортрън Ендерлейн Германия – 3:24.67, среброто е за Илзе Гайслер – Германия – 3:27.42 и бронзов медал – Хелене Търнер от Австрия. Класирането при двойките е оглавено от Йозеф Файщмантъл и Манфред Шенгъл – Австрия - 1:41.62, на втора позиция са австрийците Райхолд Зен и Хелмут Талер с време от 1:41.91 и бронзови медалисти - Италия – Валтер Аузендорфер и Зигисфредо Майр - 1:42.87
 
В първите световни купи и олимпийски игри времеизмерването е с точност до стотни от секундата. На игрите в Сапоро, Япония през 1972 -ра две двуместни шейни – Хорст Хьорнлайн с партньор Райхард Бредъл от ГДР финишират с еднакво време и поделят златните медали с италианците Паул Хилгартнер и Валтер Плайкнер – 1:28.35. От този прецедент нататък се налага времеизмерване с прецизност до хилядни от секундата. В редки случаи при състезания и тренировки продължават да се дублират времена.
Като абсолютен фаворит в историята на Олимпиадата се явява Георг Хакъл от южно – баварския регион около град Берхтезгаден, със своите 2 сребърни и 3 златни олимпийски медали в периода от 1988 до 2006 година. Той получава своите умения в един от най – титулованите и силни сред шейни клубовете – Берхтезгаден. Завършва състезателната си кариера, след Торино – 2006 – та, където не попада сред медалистите: Армин Цьогелер от Италия, Алберт Демченко – Русия и Мартинс Рубенинс – Латвия.
 
==Външни препратки==
*[http://luge.on-topic.net/ ''Luge'' Портал ]
 
 
== Източници ==
<references />
 
{{спорт-мъниче}}
[[Категория:Индивидуални спортове]]
[[Категория:Пързаляне с шейна]]
 
[[en:Luge]]
[[da:Kælk]]
[[de:Rodeln]]
[[es:Luge]]
[[fi:Ohjaskelkkailu]]
[[fr:Luge]]
[[it:Slittino]]
[[ja:&#12522;&#12517;&#12540;&#12472;&#12517;]]
[[no:Aking]]
[[ru:Санный спорт]]
[[sv:Rodel]]
[[zh:無舵雪橇]]