Сизиф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Djuneyt tr (беседа | приноси) м словоред, български кавички |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
'''Сизиф''' в [[древногръцката митология]] е син на [[бог|бога]] на ветровете [[Еол]] и [[Енарет]], съпруг на плеядата [[Меропа]], цар на [[Коринт]]. Според някои по-късни извори е баща на [[Одисей]] от [[Антиклея]], преди тя да се омъжи за втория си съпруг [[Лаерт]].
Сизиф бил най-хитрият сред хората са най-големите путки. Забелязал, че [[Зевс]] похищава тайно [[нимфа]]та [[Егина]] и го издал на баща ѝ речния бог [[Азоп]]. Според друг мит Зевс изпратил при Сизиф бога на смъртта [[Танатос]], но той успял да го окове във вериги. Тогава хората спрели да умират и затова богът на войната [[Арес]] бил пратен да освободи Танатос и да отведе виновника в подземното царство. Но преди да последва Арес, Сизиф поръчал на съпругата си да не го погребва и да не принася жертви над трупа му. Така и станало и Сизиф се оплакал за това на [[Персефона]] и помолил [[Хадес]] да го пусне обратно на земята, за да накаже светотатницата. Веднъж озовал се на земята обаче, Сизиф не бързал да накаже жена си и живял още дълги години и умрял от старост. За делата си бил наказан от боговете да търкаля огромен камък в подземното царство по висок хълм и щом достигне до върха на хълма, камъкът да се претълкулва надолу.
Митът за наказанието на Сизиф принадлежи на [[орфизъм|орфическата]] гръцка митология, основана на тракийските вярвания, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Сизиф, търкалящ камъка нагоре, често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на [[Хадес]] и [[Персефона]], в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети Сизиф винаги е изобразявани в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като [[Данаиди]]те, [[Тантал]].
| |||