|
| име = Владислав Каназирев
| портрет =
| описание = български офицер и революционер
| наставка =
| роден-дата = [[21 октомври]] [[1876]]
| роден-място = [[Разлог|Мехомия]], днес [[България]]
| починал-дата = [[25 ноември]] [[1950]]
| починал-място = [[Разлог]], [[България]]
}}
'''Владислав Николов Каназирев''' е български революционер, [[Разлог|Разложкиразложки]] районен началник на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis9/vis9.23/VS-2,3-2009.pdf Чалгънова, Елена. Кметът, борбата и свободата. 60 години от кончината на видния разложки деец Владислав Николов Каназирев (1876–1950 г.), в: Военно исторически сборник, 2009, 2-3, стр. 28 - 38.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 70-71</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 416 - 417.</ref>
==Биография==
Владимир Каназирев е роден през 1876 година в [[Разлог|Мехомия]], тогава в Османската империя. Син е на [[Никола Каназирев]], а негови братя са революционерите [[Иван Каназирев|Иван]] и [[Владимир Каназирев|Владимир]] Каназиреви. УчиЗавършва начално училище и прогимназия в роднияМехомия, сислед градкоето учи една година в [[Серско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в [[Сяр]]. В края на 1896 година в къщата на Никола Каназирев [[Гоце Делчев]] основава мехомийския революционен комитет, в който влизат с брат му Иван.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военно исторически сборник, 2008, стр. 37 - 42.]</ref> Завършва духовната семинария в [[Цариград]] в 1900 година и се завръща в Мехомия,. къдетоОтказва се от духовния си сан и се занимава с търговия, икато ръководисъщевременно революционнияе комитетсекретар на ВМОРОбългарската църковно-училищна община. Влиза в революционния комитет и българскатаот църковна1901 общинагодина е негов ръководител, след като предишният председател брат му Иван е принуден да бяга в Свободна България. Под ръководството на Владислав Каназирев комитетът развива активна дейност по набиране на нови членове, пари и агитационно-просветна дейност.
През 1902 година минаваВладислав Каназирев също е принуден да бяга в нелегалностБългария и се установява при братята си Петър и Иван, а ръководството на комитета е поето от [[Георги Кондев]]. ПриВ избухванетонавечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година Каназирев се завръща нелегално в Мехомия и участва активно в подготовката на бунта. Участва в конференцията на 5 септември в [[Банско]], на която е изработен планът за въстание в [[Серски революционен окръг]]. Заедно с брат си Владимир, [[Атанас Попкостов]] и [[Петър Лачин]] е определен войвода и военен ръководител в Разложко. Действа под ръководството на брат си във въстанническите действия.
След погрома на въстанието емигрира в България, но след амнистията от 1904 година се завръща в Мехомия, където продължава да се занимава с търговия, обществена и революционна дейност. Заедно с Иван Чонтев и Георги Томов възстановяват в 1905 година разбития комитет на ВМОРО в града. Основател е и дългогодишен председател на читалището в Мехомия в 1908 година.
След освобождението на града през [[Балканска война|Балканската война]] на 11 октомври 1912 година от 27 пехотен чепински полк Владислав Каназирев е избран за кмет на града. На 12 октомври Банската чета, начело с [[Йонко Вапцаров]], [[Христо Чернопеев]] и [[Димитър Ляпов]] навлиза в града и подлага на репресии мюсюлманското население, като голяма част от града е опожарена. Владислав Каназирев, който се опитва да предотврати насилието, е арестуван и бит от Чернопеев и Ляпов. Вследствие на пожара околийският център е преместен в Банско и Владислав Каназирев с помощта на брат си Петър - влиятелен търговец в София, развива успешна кампания за връщането му в Мехомия. Като кмет на града Каназирев участва в [[Покръстване на помаците (1912-1913)|покръстването на помаците]] в 1913 година. В 1914 година Каназирев заминава за Струмица и до загубата на града в 1919 година участва в управлението на Струмишки окръг. Връща се в Меховия и отново е избран за кмет на града, който пост заема до 1920 година и отново в периода 1923 - 1925 година. В 1936 година е помощник-кмет, а дълги години е общински съветник.
След освобождението на града през [[Балканска война|Балканската война]] Владислав Каназирев е избран за кмет на града. Основател е и дългогодишен председател на читалището в Мехомия. Умира в [[София]] на 25 ноември 1950 година.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis9/vis9.23/VS-2,3-2009.pdf Чалгънова, Елена. Кметът, борбата и свободата. 60 години от кончината на видния разложки деец Владислав Николов Каназирев (1876–1950 г.), в: Военно исторически сборник, 2009, 2-3, стр. 28 - 38.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 70-71</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 416 - 417.</ref>
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година родът Каназиреви е подложен на преследване от новите власти. Владислав Каназирев умира в болница [[София]] на 25 ноември 1950 година. Погребан е в родния Разлог.
Владислав Каназирев е женен от 1905 година за мехомийката Горица Ангелова Рачева, с която имат синове Любомир (р. 1906 г.), Иван (р. 1908 г.), Никола (р. 1914 г.), Радул (р. 1920 г.) и
дъщеря Катерина (р. 1910 г.).
==Родословно дърво==
[[Категория:Български духовници от Македония]]
[[Категория:Разложани]]
[[Категория:Възпитаници на Серското българско педагогическо училище]]
|
