Шипочано: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 20:
== География ==
Село Шипочано се намира в източната част на [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], по западните склонове на [[Конявска планина|Конявската планина]], на 14 км. от гр.[[Кюстендил]]. На около половин километър западно от селото, в низината тече река [[Струма]], току що излязла от Земенско-Ръждавичкия пролом. Съседните му села са [[Ръждавица]] - на северозапад на около 3 км, [[Шишковци]] — на югозапад на около 3 км и [[Дворище (Област Кюстендил)|Дворище]] на юг на същото разстояние.
Климатът е преходен, умереноконтинентален. Селото е разположено между два склона в котловина, с южно изложение, което го предпазва от силните северни ветрове и предопределя мекия климат и слънчевото време. [http://vremeto.bg/city.php?city=4514]
Името на селото произхожда от растението "[[шипка]]" ("шипок" в западнобългарските говори).
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Ръждавица (1949-1958),
Община Драговищица (1958-1959), Община Раждавица (1959-1978), Община Драговищица (1978 - 1987), Община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%F8%E8%EF%EE%F7%E0%ED%EE&code=83257&kind=-1]
== История ==
Село Шипочано е старо средновековно селище.
Line 29 ⟶ 32:
След османското завладяване името му се споменава в документи от [[1576]] г. Преди това е имало т.н. Старо Шипочано, което се е намирало източно над сегашното село, за което говори и едноименната местност. Там и до ден днешен се намират останки от бита на тогавашните жители. То е било по-високо от сегашното село. В тази местност има извор, който е каптиран и подсилва питейната вода на селото. На изток от местността Старо Шипочано се намира местността Манастиро, където все още стоят развалините на манастирската черквичка и на самия манастир, опожарени в миналото от турците. Тук също има изворна вода и в по-късните години хората са гледали добитък в района защото местността е котловинна и много плодородна е земята. В това манастирче хората на [[Димитровден]] са правели курбан. На югоизток от селото съвсем малко над него се намира местността Градище, където се намират стари зидове от камъни, които ясно очертават старинна крепост върху целия хълм. Вътре в тези очертания се намират два големи дялани гранитни камъка, голяма цилиндрична [[колона]] и [[призма]]тичен блок. За тях легендата говори, че отпечатъкът на един от камъните е стъпката на коня на [[Крали Марко]]. По време на [[Възраждане]]то хората са се заселили по-надолу в местността. Занимавали са се със земеделие, животновъдство, някои от тях са били занаятчии. Строели са дървени мостове, които при всяко прииждане на реката са се разрушавали. Хората са пътували с натоварени коне през планината за [[Радомир]], [[Перник]] и София. Там са карали череши и други плодове и зеленчуци, а от там са купували стоки за бита. Шипочките череши са били известни не само в района и страната, но са били съществен дял от износа за чужбина. Развити са били още лозарството и пчеларството. През 1947 година селото е електрифицирано.
Село Шипочано принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]].
Населението изповядва източното [[православие]].
<!-- == Обществени институции == -->
Line 36 ⟶ 41:
В селото е построена черква с името „Света Петка“, и по този повод се провежда черковен курбан на този ден.
== Литература ==
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.210-212;
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.706;
* Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.181.
== Външни препратки ==
* [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил]
| |||