Фарисеи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 5:
== История ==
Делото на старозаветния водач Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници. По-широкият кръг техни поддръжници са тознати като хасидим (хасидити), "верните на Бога". Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозните становища на мнозинството през ІІ в.пр.Хр. Царица Александра Саломия (76-67 г.пр.Хр.) им дава ръководна власт и оттогава те доминират в Синедриона, макар и като малцинство. В новозаветните времена са настроени проримски. До ІІ в.сл.Хр. те се неоспоримите водачи на евреите. Винаги малка група, те са само около 6000 по времето на Ирод Велики. Произхождат най-вече от средната класа на обществото и, разбирайки обикновения човек, се опитват да направят строгия Закон поносим.
Фарисеите са [[сепаратист]]и спрямо установената римска власт в [[римска провинция|римската провинция]] [[Юдея (провинция)|Юдея]]. Движението процъвтява в [[Палестина]] в навечерието на новата ера. Фарисеите външно (само формално, за пред обществеността → оттук и лицемерието) се придържат към изискването за чистота на [[юдаизъм|юдейската вяра]], обявявайки се по тази причина против [[култура|културни]]те контакти на [[юдеи]]те с [[римляни]] и [[гърци]]. Обясняват [[политика]]та си опирайки се върху юдаизма - [[Танах]] и учението на [[равин]]ите (като основни източници на религиозните принципи), опитвайки да адаптират тези [[принцип]]и към актуалните социални и нравствени потребности на юдейското общество в размирното [[Христос|Христово]] време в своя собствена изгода и при това по [[корист]]ни подбуди.
| |||