Владислав Каназирев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9:
| починал-място = [[Разлог]], [[България]]
}}
'''Владислав Николов Каназирев''' е български революционер, [[Разлог (област)|разложки]] районен началник на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], дългогодишен кмет на [[Разлог|Мехомия]].<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis9/vis9.23/VS-2,3-2009.pdf Чалгънова, Елена. Кметът, борбата и свободата. 60 години от кончината на видния разложки деец Владислав Николов Каназирев (1876–1950 г.), в: Военно историческиВоенноисторически сборник, 2009, 2-3, стр. 28 - 38.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 70-71</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 416 - 417.</ref>
 
==Биография==
Владимир Каназирев е роден през 1876 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на [[Никола Каназирев]], а негови братя са революционерите [[Иван Каназирев|Иван]] и [[Владимир Каназирев|Владимир]] Каназиреви. Завършва начално училище и прогимназия в Мехомия, след което учи една година в [[Серско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в [[Сяр]]. В края на 1896 година в къщата на Никола Каназирев [[Гоце Делчев]] основава мехомийския революционен комитет, в който влизат с брат му Иван.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военно историческиВоенноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37 - 42.]</ref> Завършва духовната семинария в [[Цариград]] в 1900 година и се завръща в Мехомия. Отказва се от духовния си сан и се занимава с търговия, като същевременно е секретар на българската църковно-училищна община. Влиза в революционния комитет и от 1901 година е негов ръководител, след като предишният председател брат му Иван е принуден да бяга в Свободна България. Под ръководството на Владислав Каназирев комитетът развива активна дейност по набиране на нови членове, пари и агитационно-просветна дейност.
 
През 1902 година Владислав Каназирев също е принуден да бяга в България и се установява при братята си Петър и Иван, а ръководството на комитета е поето от [[Георги Кондев]]. В навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година Каназирев се завръща нелегално в Мехомия и участва активно в подготовката на бунта. Участва в конференцията на 5 септември в [[Банско]], на която е изработен планът за въстание в [[Серски революционен окръг]]. Заедно с брат си Владимир, [[Атанас Попкостов]] и [[Петър Лачин]] е определен войвода и военен ръководител в Разложко. Действа под ръководството на брат си във въстанническите действия.