Ван Генд ен Лос (дело): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31:
}}Решение на [[Европейския съд]] по дело '''C 26/62 Ван Генд ен Лос срещу нидерландската данъчна администрация''' (''N.V. Algemene Transport-en Expeditie Onderneming van Gend & Loos'' срещу ''Nederlandse Administratie der Belastingen'') от [[5 февруари]] [[1963]] г. е едно от емблематичните решения на Европейския съд, чрез което Съдът по тълкувателен път формулира принципа, че нормите на правото на Европейския съюз могат да създават незабавно и пряко права на физическите и юридическите лица от държавите членки, които права трябва да бъдат признати и защитавани от националните съдилища на държавите - членки на Съюза. Днес този принцип е известен като принцип на директния ефект на правото на Европейския съюз и е една от най-важните негови характеристики.
==История==
'''Ван Генд ен Лос''' - холандска компания за логистика, внася [[карбамид-формалдехид]] от Западна Германия в Нидерландия, при което нидерландските гранични власти обмитяват внесения продукт с вносни мита. Компанията обжалва решението на данъчните власти, с обяснението, че наложеното й мито противоречи на разпоредбите чл. 12 от [[Римски договор|Договора за Европейска икономическа общност]] (днес. чл 30 от Договор за функциониране на Европейския съюз), тогава постановляващ:{{цитат|Държавите членки се въздържат да въвеждат помежду си кавито и да е нови митнически такси за внос и износ, както и мерки с равностоен ефект, и от
Ван Генд ен Лос плащат наложеното им мито, но опитват да си върнат парите чрез Нидерландския съд. Във връзка със случая, Нидерландския съд отправя преюдициално запитване до Европейския съд, с молба последният да се произнесе със тълкувателно решение ''"дали член 12 от Договора за ЕИО има непосредствено действие във вътрешното право, в смисъл че гражданите на държави-членки могат да се позовават на основание на този член на права, които националният съд трябва да защитава"''.
| |||